ДВЕ
Когато си вече на две, светът е толкова непознат, интересен и голям, но...ти си по-голям от него. Протягаш ръчичка и стигаш тавана, небето, звездите и слънцето. Когато си на две, си опасен, обичаш тези хипнотизиращи две дупки в стената, които мама, щом види, чер пипаш, казва „не”, на фалцет. На две, ти вече танцуваш....нА хората в морската, а те ти дават пуканки. Когато си вече на две, същинска пираня, от онзи миловиден вид, с шестнайсет зъба. На две си алпинист, първо дивана, после стола, до момента много скоро, когато тези две ще се търкулнат толкова бързо, че ще изкачиш първото си дърво. Когато си вече на две, мама вече не изпитва страх, тя знае, че най-хубавото предстои. Толкова много неща иска да ти покаже и разкаже. И колко интересни са тези стълби, когато си на две. Стъпало, две, три и хоп...., вече си на шестият етаж. Да бъдеш на две е сериозна задача и никой не смее да те закача. Докато станеш на две, времето толкова бързо минава.Сякаш преди час, беше толков