Блогът на Янана

Не съм конфликтна личност, но нещото с което винаги съм в конфликт е задната хрема при сина ми. Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване...Познато Ви е, нали?! Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон нощуват в гърлото на хлапето. Тогава, детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО..."Дай, мамо да ти сложа спрейче", звучи като все едно "Дай мамо да ти извадя мъдрец без упойка". Всичко до тук е добре познато на майките, нека към целият разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции, като клатене, въртене, скачане, пищене. Как някой не е извикал социалните, не знам...Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература. Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за

Десетата годишнина в живота на всяко хлапе е преломна. Помня моята, в Балчик, лятото на 1994-та, футбол и много радости. Днес Томас става на десет. Вече е с две цифри възрастта му. Вече е батко. Видял е, изпитал е, минал е през толкова много, но силата на хората до него, са се вплели толкова силно с неговата, че той е станал непобедим. И побеждава всеки ден. Гледа те с теменужен поглед и ти казва, "Абе..., не е толкова сложно, сложното е за вас, дето не ги разбирате тия неща добре, ние батковците знаем по-добре". Минава времето, Томас минава през него, ние се водим по него, като по компас, за да знаем че в тоз живот ако не си спечелил поне една битка, за какво ти е... Томас има доста битки спечелени. И доста ще спечели. Защото е батко, а батковците са за това, да печелят и дават пример. Нещо като каките, ама по-хубаво... Честит да си Томас! Благодаря ти, че си се родил. Благодаря на майка ти и татко ти, че са те създали. Бъди здрав! Бъди и побеждавай. Давай пр

Знаете ги калдаръмчетата. Тези летни цветчета, чиито семенца са колкото солено зърно и които поникнат ли, могат да виреят навсякъде, даже с главата надолу. Между камъни, между керемиди. На пук на всичко. Такава е Е. Запознахме се покрай работата, която върша. Щом я видях за първи път си помислих, че нещо не е в час, но след това, си дадох сметка че наистина е така. Няма как да сложиш в час Е. Тя е извън часове и мерни единици. Няма мерна единица за това,което е тя. Все едно да претеглиш морето. Да преброиш пясъка. Да измериш скоростта на два делфина, които плуват един към друг, защото искат да си кажат нещо важно. Някога калдаръмчетата не цъфват, знаете. Има дни, нищо че са летни, в които слънцето се крие зад облак. Тогава пъпките на цветето остават затворени. Слава Богу, тези дни през лятото са рядкост и цветята в повечето случаи ме радват с отворените си очи. Виждала съм Е неразцъфнала. Усещала съм как вътре в пъпката цветето плаче. Искало ми се е да й кажа, че не е нужно да