Селото
Селото беше вече побеляло. Снегът беше покрил всичко и бе полирал улиците. Бяха стъкло. Те подхлъзваха градските хора и ги събаряха. Ставайки ядосани от ледената земя, която ги бе надвила и приземила много бързо, зимата духваше в лицата им и им се завиваше свят. Днес денят беше малко по-различен. В селската кръчма имаше празник. Старците седяха в снега и ги гледаха. Човеците празнуваха. - Чух, че едно момиченце ще получи коте за Коледа. Чакало го е дълго и вече ще го има, каза ТЯ - Аз пък чух, че онази жена имала две майки, една тук и една в облаците. Виж, виж как пеят и се радват, че са заедно. Какво ли ги събира?! -Ами може би са просто добри приятели. Ама от ония, дето цял живот се гонят, а щом се стигнат се прегръщат. Като нас... - Е, да де, ама ти вече не си толкова пъргава. - А ти, пък нямаш вече зъби! - Е, стига де..Искаш ли да опитаме, тази вечер пак? Да се подгоним, ти да настръхнеш и после да се качиш на джанката, както оня път, когато почти те стигнах? - До