Топлото
"Затвори вратата, че топлото ще избяга". Това е историята на топлото. Живяло някога в Бургас, едно семейство от майка, татко и малко момченце.Всяка зима, те пускали печката, за да се стопли тяхната къща. Таткото все повтарял, когато момченцето излизало от стаята, "Затваряй вратата, за да не избяга топлото" и детето затваряло. Един ден, обаче, може би студен, като днешния, детето толкова бързало, че оставило вратата леко открехната. Топлото само това и чакало. Шмугнало се през процепа, даже си събуло пантофите, за да не го чуят и хоп...избягало. Литнало топлото над града. Видяло люлките и пързалките, парка и морето. Днес видях топлото на автобусната спирка, докато чаках рейса. То се беше пременило. Топлото ги умее тия работи. Погледна ме със сините си очи и в тях видях, че е то... Беше взело образа на миловидна нисичка възрастна дама с розов копринен шал на главата. Стъпваше ситничко и веднага щом дойде автобуса, избърза да се шмугне вътре.Седна и ме поглед