Блогът на Янана

Гласът на баба се променя. С всеки изминал ден. Звучи далечно, полузаспало, като от друг континент. Чакам да вдигне телефона с нетърпение и притеснение, а шом чуя гласа й, се усмихвам. Как си красивата ми тя? Винаги така я питам, а тя се засмива. И някъде далеч, в тона на гласа й чувам онази баба, която ми показваше как се шият копчета и как се боядисват великденски яйца с лепило. Помня майката на баба. Баба Марийка. Тя е била гардеробиерка в театъра в Добрич и баба е израснала в гардеробната. Помня, когато бях малка, как излъгах нашите, че баба Марийка ме набила. Търсила съм внимание, но навлякох ужасна тревога у баба Марийка и тя дойде на другата сутрин в 06:00 у дома, за да се извини на майка ми и баща ми и да поплаче на вратата, казвайки "Аз не съм я докоснала, ма мама..." Помня, майка ми, как се разсмя първоначално, после се притесни, защото баба Марийка беше много разстроена. Когато баба Марийка вече си заминаваше от този свят, баща ми с нестихващото си черно чу

Винаги съм знаела, че някой ден когато стана достатъчно голяма, ще карам автомобил. И не само, ще бъда добър шофьор. Вътрешното ми усещане говореше така. Минаха години....така се пее в една песен от детството ми, да когато бях малка слушах стари градски песни на грамофон, годината беше 1995. Имам и други странности, като например че ядях малки бели охлювчета по градинките през лятото, но спрях, щом навърших 6 години. За този период, друг път ще го разкажа. Та, пораснах и се сдобих с бебе в корема. Мъжа ми ми го подари за осми март, няколко месеца по-късно. Още в началните седмици, си казах, Яна, ти ще си модерна майка. Ще караш кола! Изкарай курса сега, защото после, с бебето ще ти е трудно, а и ако имаш нужда да идеш някъде, ще можеш да го закараш с колата. Записах се, и дойде време за първия час. Теоритичен, в колата. Това е педал, още един и още един, скоростен лост с интересно лабиринтче на него, заглеждам го. Ключ, пъррррва ....Всичко на теория е супер интересно, лесно