Блогът на Янана

Когато дядо видял баба, по негови думи, много я харесал. Той, по нейни думи е бил "бохем", демек хашлак, задяващ всяка мома. Денят, в който той се решил да я поиска за жена дошъл. Баба го погледнала и му казала, "Занаят нямаш, не си учил, няма без занаят да ме вземеш". Той се прибрал и мислил дълго, петнайсет минути. Станал, оправил си косата, винаги му е била безупречна и отишъл при свой познат обущар. Започнал да се учи. За шест месеца от Калфа, станал Уста! Отишъл при нея и се оженили. В дните, когато времето в Добрич е било хубаво и са на разходка, отивали на гости на старият обущар. "Той не учи занаят, той-краде!", ей така казвал майстора за дядо. След време, татко се родил. Никой и до сега не може да ми каже, защо татко са го кръстили Радомир, а винаги го наричаха Румяне. Свекърва й на баба не я е обичала, затова в една зимна нощ, тя взела татко, който бил бебе и се изнесла. Дядо я последвал. Живеели в къща и прозорците били глед

Пътувахме и щях да се пръсна от вълнение. Миризмата на стърнище започнах да я усещам още в Бургас, от солниците ми замириса на жътва и пресен хляб, спомен за житен клас. Такова вълнение е трудно за обяснение. Тази равнина, тази безкрайна златна шир, към която сърцето ми вечер преди да заспи се връща. И площада е там и парка, подновени, но все пак моите, там,където берях жълтурчета и заставах на алеята и виках Бабооооооо, докато тя от деветия етаж ме чуе и се покаже на терасата. После отивах и ядях пуканки. Гледах анимационно филмче и си почивах. Някога пак ще се върна там да живея,дори жегата там е друга, суха, но пак гали. Стаите на къщата на баба, дивана, новия хладилник, който тя не стига и се зарича, че догодина ще си купи стълба. Искам да остарея така, искам да забавлявам своите деца и внуци и да викам на пра внука си "Къх", за да не пипне котлона. И когато направя нещо старчески-смешно и децата ми се смеят, да им кажа, "Ейййй, щяхте да видите вие.....