Влакове, или как да се видиш след 40 години
Всичко можеш да видиш във влак. Пътувам от Монсерат за Барселона, сядам, а срещу мен, седи прекрасна дама. Според мен над 70, но само тялом. Сини очи, като стъкълца, украсяващи старинна лампа. Лъскави и светещи, сини и бистри. Както повечето във влака, и тя се унася в дрямка. Тогава, мога да я погледам. Прекрасна е с усмивката, която не слиза от лицето й, дори, когато се е унесла. Носи огромна дамска чанта и кецове. Наметната е с красив червен шал. Има перфектен маникюр, поглеждам своите ръце и си казвам, че може би трябва да си обръщам малко повече внимание и най-накрая да ида на маникюр. Дамата има няколко реда гривни на ръцете, а на врата си, седефено сърце, което ритмично се вдига и слиза надолу от дишането й. Толкова сме близо, че искам да оправя шала, който все се свлича по рамото, й и тя в просъница го оправя. Влакът спира, но тя не слиза, ще пътуваме заедно до Барселона. От време на време се поглеждаме и се усмихваме една на друга. Мисля, че някъде назад в