Синьо в синия рейс
Виждате ли всяка сутрин синята капела на синята скарида, която отива със синия рейс 211 до синьото море? Не?! Загледайте се, всяка сутрин във всеки един рейс от градския транспорт има по една. Малка сбръчкана скарида, стара колкото света, но без възраст. Слиза и отива до морето. Разгъва с кокалестите си ръце своята кърпа и се съблича. Сяда и гледа морето, докато не си кажат нещо и влиза. Плува умело, плитката й блести на слънцето, защото е сребърна. Скаридата ще дойде и след обяд и всеки следващ ден от лятото, чак до началото на Октомври, когато слънцето е вече уморено, но ще грее за нея. То ще грее и когато дойде нейният ден, когато ще се след с морето, плитката й ще стане корабно въже, люспестата й кожа ще позлатнее, а сините й очи..., сините й очи ще станат миди, залепени за ееей оная скала, на която тя обичаше да сяда като дете. Така през вечността и всички рейсове минават Бургаските скариди. Сини, наперени, обичащи солта и слънцето. Прежулени от горещия пясък, но вечно