Бабата. Крибул 2
Имало едно време. Един път, една планина и едно село. Те били, като че ли, не в този свят. До там се пътувало дълго, а стигнеш ли, времето спира и може да остарееш, без да се усетиш. В това село, имало една баба. С дълга плитка, с шалвари и забрадка. Винаги казва, "децата ми са най-мили, но вижте, има лоши хора." Всеки с мъката си, някой с цяла торба, друг с цяла кошница, трети с чувал мъка. Колкото и да е количеството, мъката тежи ужасно много за носещия. Бабата седи до една печка, върху която къкри боб. В малката стаичка има два сковани миндера, и тя току се загледа в нищото. Каже си нещо на ум и слага оловото в печката. Цял рояк мухи кръжат около нея, като малки птички, които литват и кацат по команда. Изважда оловото, и го пуска в чинийката с вода. Мухите вече са кацнали и нито една не смее да мръдне. -Какво ти се е случило? Кой те е уплашил? Детето не е уплашено от вчера, а от преди...от там, от корема ти е уплащено. Говори бабата и момичето пред нея я сл