Блогът на Янана

Майките на деца с проблеми в развитието чуват това почти всеки ден. Как отговарям аз, ли? Ами просто, - Да, опитваме се да излекуваме стомаха и червата. Глутена и казеина са може би най-вредните неща за децата с аутизъм. И не, не е модерна прищявка, ето защо: Организма на тези деца в буквалния смисъл на думата се възпаляват когато ядат тези трудно смилаеми протеини. Доказано е, че еин от най-важните за децата невротрансмитери, а именно серотонин се синтезира в червата. А когато те са възпалени, всичко се обърква. От което следва недобре работещ мозък, а от там, неспане, агресия, хиперактивност, плач, крясъци, истерии и естествено в такива случаи, все ще се намери някоя леля да каже, "Ауууу, какво невъзпитано дете" Обичам да отговарям на тези хора с "Да, аутизмът направо акъла му взе, друг човек го направи". Но, това разбира се не е всичко, освен чисто поведенческите проблеми, в червата на децата се отварят малки ранички, които възпаляват целия им организъм. Де

Като шестица от тотото. Като „Качете се до шестия етаж, но асансьора не работи“. Като шестица по математика, след дълго учене на формули. Или шестица, написана хоризонтално и се оформя усмивка, като от едната страна, тя е завъртяна, все едно нещо кроиш и точно след секунда, ще ни изненадаш. Като билет за цирк, който струва шест лева за деца. Като смеещ се и плачещ клоун едновременно. Като фокусник, вадещ от цилиндъра си слон. Като три шестици една до друга. Защото всеки е и малко Бог и малко Дявол. Като тези прекрасни и страшни шест години, откакто сме заедно. Въпреки, че аз вярвам и знам, че в хода на времето сме се срещали и преди, но ролите са били сменени. Като събуждане в шест часа сутринта с усмивка и рошава коса, и крак върху главата ми. Като дългите разходки, аз бутам количка, ти си в ръцете ми, защото не ти е хубаво в количката. Като нещо, за което дори и не съм мечтала, не съм знаела, че съществува. Като силата, страха, отчаянието, радостта, като танците,

Аутизмът не свети, мили хора. Той гаси светлината в хората. И в родители и в деца. Най-вече в децата. Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли. Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши... Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им. Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има. Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА! Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки. И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд,