Баба и дядо
Обичам спомена за дните с баба и дядо. Най-ранните ми спомени са за отворения прозорец, преди сън. Блокът на баба е до градската градина в Добрич и няма значение, кой сезон е, вечер, когато лежах завита и само бузите ми усещаха хладния въздух, отвън се чуваха птички. И до сега, щом чуя птича песен, първото, което изплува в ума ми е прозореца вечер. Аз мое легло нямах, затова спях на два фотьойла. Когато вече бях по-голяма, дядо, слагаше една тумбеста голяма табуретка между тях.Имаше си специално кълбо дебел канап, с който овързваха с баба табуретката и фотьойлите вечер, за да не падам, докато спя. Няма по-сладък сън, и по-удобно легло от това...Отварям сутрин очи и чувам баба в кухнята шета и вари кафе за дядо. Помня дните, когато го чакахме да се прибере, за да обядваме. Винаги заедно, винаги на бяла покривка, супа и ядене, а после за десерт кисело мляко със захар. Вечер, преди лягане, дядо ме качваше на тоалетната чиния и ме къпеше с един маркуч, "като лека кола", т