Блогът на Янана

Да, той не може. Като другите да танцува в такт. Трудно му бе. Живееше между дните. И се радваше. Живее в свят, където важното е да си с вдигнато чело, независимо от всичко. Показа ми доста неща, не в ритъм и със заучени стъпки, напротив. По трудния, но нашия си начин. Разхождахме се по "тайните" Добрички улички, показваше ми старите си гаджета и се смеехме, защото все казвах, че са грозни. Татко свиреше на китара. Пеехме заедно. Ходехме на плаж. Пържеше ми картофи. Когато бях болна и с температура, размествахме мебелите у дома, за да се разсеем от болестта. Татко познаваше любовта. Имал я е много, имаше го и тя. Имаше мама. Въпреки годините разделени, те си бяха заедно. С татко се смеехме на смъртта и на живота. Смехът му бе оскъден, но засмееше ли се... Всичко се смееше. Едно лято продаваше сиропи на пазара, друго лято, пък пазеше кабели до една птицеферма. Знаете, ли най-хубавият ми подарък за рожден ден, какъв е бил? Пиленца, излюпени на моят рожден

Истината е, че времето между третата и петата година на сина ми, искам да го забравя. Знам обаче, че не бива. Не бива, защото може да има и други, които във времето между третата и петата година на детето си са били изгубени, искали са да легнат и да спят, докато проблема мине, да избягат, да заминат, заминавали са, връщали са се, бързали са да видят детето, а то все едно не ги познава. Ето как беше за нас времето тези две години: Детето на три. Детски център, той играе сам, не яде твърда храна, не обръща внимание на никого. Страх го е от морето, водата го плаши, заравя се в пясъка, лапа всичко по пътя си. Няма приятелчета, не играе с деца, не забелязва роднините си, понякога скача на леглото, заспива само, катери се навсякъде. Любопитно е, заглежда се в нищото и може да седи така с часове. Започва детска градина. Непонятен е за хората там. Не говори. Дават ми листче на което пише "Мама пиле е това" с уговорката да "го знае гладко за осми март". Тръгваме си.