У дома
У дома си има цвят, у дома си има мирис и прах има у дома, но си е у дома. У дома може да е на много места. Там, в мъглата и влагата и там, на север, където житата стигат морето. У дома има прах и трябва да се пусне прахосмукачка, но у дома семенцето е пораснало и вече има три листа. У дома две малки ръце се протягат и могат да те вдигнат във въздуха от щастие. У дома е мама, иска да се прибере, рейса е в 07:40, нейното у дома я чака, сърди се, че искам да махна праха. Постой деее, малко още у дома... У дома си имам шкаф, който мирише на къри и кафе, понякога ги бъркам, сипвам си в чашата къри, а след като отпия, ми се иска да съм сложила кафе. У дома си имам тайник, пълен с мъниста, чакат времето, когато ще ми е скучно и ще си нанижа гердан. У дома е баба, тя е изчистила печкат адо блясък, толкова бяла и чиста е сега, че не се виждат индикаторите на копчетата. У дома е татко, решава кръстословица и не ме слуша, когато му говоря нещо. Нищо, нали сме си у дома, това е по-в