Крибул
Има дни, в които човек получава една възможност. Една малка пролука, през която да минеш и да превъзмогнеш себе си, времето, дъжда, калта и да се родиш отново. Аз получих такъв шанс. Заради дамата, която по същия начин ме завлече със себе си до Дубай, преди две години. Звънна, каза "тръгваме" и тръгнахме. Въпреки моите страхове и съмнения, въпреки всичко тръгнахме и пристигнахме в Крибул. Често късмета ни е пред нас, пред очите ни, но слепи, ние го пропускаме. Ето тогава има до всеки един от нас, някой който да му каже, всичко е наред, изчакай, ще се случи всичко по най-добрия за нас начин. Пътят до камъка не е лек. Пътеката е тясна, а в кално време е още по-трудно. В такива моменти, винаги има кой да ти подаде ръка и да ти каже, Моля те, помогни ми, да вървя уверен, че имам някого до мен. Ето в този момент, в дълбокото мазе на съзнанието на всеки един от нас, една стара баба с бяла коса, размества старите вехтории, намира вързоп, духва насъбралата се прах по него,