Пътуване с влак
Бях на деветнайсет, когато си мислих, че щом вече съм студентка, живееща сама в София, без мобилен телефон, по който може някой да ме пита всяка минута, къде съм, съм голяма работа. Не само мислих, бях повече убедена в това. Света беше в краката ми. Имах карта за 94 и единица тролей, защото, когато поисках да се почувствам малко по-дете ходих ори братовчедка ми, да ми се скара или да ме нахрани. Имах къса руса коса, обилно закрепена да стърчи с добри количества гел за коса, имах и сутиен вече. Да, първия си сутиен имах вече на деветнайсет. Ходихме с мама да го купим, но нека разкажа, какво ми се случи, преди деня със сутиена... Когато заминах за София, всички ми казваха, първия месец ще седиш там. Няма да се прибираш. Бре, няма да се прибирам, че аз имах толкова много неща да покажа...., имах студентска книжка, кръгове от недоспиване, исках да разкажа за това, как ядох дюнер и отидех на откриването на учебната година в Аулата на Софийския университет с Ралица..., колко горда бях,