Блогът на Янана

Детето на артистите. То учи в театъра. След училище чака зад кулисите репетицията да свърши. То диша онази заразно-сладка сценична прах, която и родителите му са дишали, като деца.За него няма компютър, то си има реквизитна. Да, миризмата е на нафталин, но има ли нещо по-вълнуващо да облечеш принцеса, а после пират?! Детето знае всички коридори и пътеки в театъра. То е тичало, лазило и ходило колкото може по-тихо по тях. Докато другите деца имаха Стар Трек, то седеше на пулта на помощник-режисьора. Детето пътува с театъра. Няма по-забавно нещо. То чака зад кулисите, седи на стол,увито в яке и тихичко гледа за десетки пъти една и съща постановка и все се смее с глас. Накрая ръкопляска. И така в своя живот, детето винаги ще помни миризмата на нафталин, еуфорията на премиерата и тайните пътеки из театъра. За всички мои дни, прекарани в театъра, за всички мои нощи, прекарани в клуба на актьора, за всички мои спомени и за всичко което детето е научило, едно голямо БЛАГОД

Стоя си в кафена Barbero, в стар Букурещ и ги виждам , ръка за ръка, минават покрай мен. Това е тяхната история, 50 години по-рано. Когато той я видя за първи път, улицата бе същата, но се стелеше мъгла. Първото нещо, което видя, бяха ръцете й. Никога не бе виждал нещо по-изящно. Без дори да я познава, знаеше, че ще държи тези ръце, дори и след 50 години. След време, когато вече бяха близки, той й предложи да се омъжи за него и вече бяха заедно. Всъщност, те никога не са били разделени, винаги са били един човек. Стоя и ги гледам, за няколко секунди минават покрай мен. Вървят и гледат напред, по същата улица, в друго време. Минали са 50 години, а той все още я държи за ръката, все така изящна и красива. Те не са стари, нито побелели, те са без време, без тъга, дори мъгла няма. Сега разбрах, защо майка ми се разплака, когато видя чичо си и леля си, да се държат за ръка. Сега разбрах, какво е да не можеш да живееш и дишаш, ако не си хванал някого за ръката. Държа да поясня,

Мъжът и мусаката. Жената трябва да знае 70 неща, за да е щастлив мъжа. 69 и мусака. Започнах да изследвам зависимостта между щастиетo, мъжката духовна извисеност и мусаката. Ако трябва да бъда честна, аз мусака не обичам, защото едни от ранните ми детски спомени са свързани с чиния мусака и лъжица, поднесена към устата ми с думи "Ако не го изядеш, ще кажа на чичо ти Емил, да ти се скара"....., плашеха ме с него..., защото като гледаше сърдито, изглеждаше наистина страшен. Мусака, започнах да готвя, щом се задомих. Естествено, защото на мъжа ми му е любима. Любима е слаба дума, той я боготвори. Умилява се от нея. Щом види тавата, в крайчето на окото му, лявото, проблясва сълза. Щ А С Т И Е. Нямаше да се замисля, за това как Мусаката контролира дните ни, ако наскоро, мой колега, не сподели, колко важно нещо за него е мусаката. Започнах да размишлявам. Кое точно в тази комбинация от месо, картофи, лук и подправки е толкова важно?! Дали не е нещо, свързано с гените н