Блогът на Янана

Динята седеше в кристалната купа и сякаш й казваше, Buon giorno, principessa. Захарната принцеса стана от своето сребърно легло и си помисли, ще си измия зъбите, ще пия кафе с цигара и после ще ям диня. Стана, среса си косата, сплете своята плитка със своите нетреперещи вече ръце и си сложи фибите. Излезе на верандата, той беше там. Красив, млад и все така усмихнат и обичащ да я гледа. Седна, побъбриха си в сутрешния хлад и тя усети след толкова време отново как любовта се отваря в нея, като камбанка на зюмбюл. Хубаво й е. Спокойствието на това непознато уж място я заливаше и тя знаеше, че всяка секунда от своя живот е чакала точно това. Погледна в чашата кафе и видя всички,които я обичат и се усмихна. Сега тя беше цялата кристална, съвършена, бяла с тънки кафяви нишки от захар мусковадо. Тънките й пръсти бяла толкова ефирни, че можеше па плете с тях паякова мрежа. Това,което оплетеше, го слагаше в гнездата на птиците, за да е меко на малките им. Тихо, през нощта, кога

На нашия втори етаж живее богомолка. Ама не от тези, дето седят кротко и чакат поредното насекомо да им кацне на ръчицата, за да се нахрани. Нашата богомолка има дълги крака и ръце, слабичка и е на 85. Тя има кученце, което си разхожда по няколко пъти на ден с бърз ход, все едно бързат за някъде, а всъщност няма за къде. Богомолката ни се радва на всяка калинка, която кацне на ръката й. Нарича си тихичко нещо и я подканва да полети. И фиуууу, няма я вече, дано сбъдне желанието. А то ще е за добро, за смях и слънце. Тя, богомолката все усмихната. Някои ще кажат, че е леко чалната, но какво лошо има в това?! Все пак усмивката си е усмивка на всяко лице, лудо или нормално. Милата богомолка, тя винаги иска да се разходи с нас, да поприказваме, а после по средата на изречението, да се обърне и да тръгне в друга посока. По нейните важни богомолски неща. Весел и лек е нейния живот. От разходка на разходка, от понеделник до неделя, от януари до декември. Все си е същата. Имам някои с