У дома
У дома си има цвят, у дома си има мирис и прах има у дома, но си е у дома.
У дома може да е на много места. Там, в мъглата и влагата и там, на север, където житата стигат морето.
У дома има прах и трябва да се пусне прахосмукачка, но у дома семенцето е пораснало и вече има три листа. У дома две малки ръце се протягат и могат да те вдигнат във въздуха от щастие.
У дома е мама, иска да се прибере, рейса е в 07:40, нейното у дома я чака, сърди се, че искам да махна праха. Постой деее, малко още у дома...
У дома си имам шкаф, който мирише на къри и кафе, понякога ги бъркам, сипвам си в чашата къри, а след като отпия, ми се иска да съм сложила кафе.
У дома си имам тайник, пълен с мъниста, чакат времето, когато ще ми е скучно и ще си нанижа гердан.
У дома е баба, тя е изчистила печкат адо блясък, толкова бяла и чиста е сега, че не се виждат индикаторите на копчетата.
У дома е татко, решава кръстословица и не ме слуша, когато му говоря нещо. Нищо, нали сме си у дома, това е по-важно.
Обичам да се връщам, обичам да запомня, обичам да запаметя всяка прашинка, всяко кълбо сив цигарен дим, всяко паяче, което пълзи нагоре по плочките в банята.
У дома е мило, у дома има прах, у дома семенцето вече има три листа, у дома съм си вече. УРА!
У дома може да е на много места. Там, в мъглата и влагата и там, на север, където житата стигат морето.
У дома има прах и трябва да се пусне прахосмукачка, но у дома семенцето е пораснало и вече има три листа. У дома две малки ръце се протягат и могат да те вдигнат във въздуха от щастие.
У дома е мама, иска да се прибере, рейса е в 07:40, нейното у дома я чака, сърди се, че искам да махна праха. Постой деее, малко още у дома...
У дома си имам шкаф, който мирише на къри и кафе, понякога ги бъркам, сипвам си в чашата къри, а след като отпия, ми се иска да съм сложила кафе.
У дома си имам тайник, пълен с мъниста, чакат времето, когато ще ми е скучно и ще си нанижа гердан.
У дома е баба, тя е изчистила печкат адо блясък, толкова бяла и чиста е сега, че не се виждат индикаторите на копчетата.
У дома е татко, решава кръстословица и не ме слуша, когато му говоря нещо. Нищо, нали сме си у дома, това е по-важно.
Обичам да се връщам, обичам да запомня, обичам да запаметя всяка прашинка, всяко кълбо сив цигарен дим, всяко паяче, което пълзи нагоре по плочките в банята.
У дома е мило, у дома има прах, у дома семенцето вече има три листа, у дома съм си вече. УРА!
Вчера напуснах моето старо у дома, с мирис на босилек ,домати и море,за да се завърна в моето ново у дома- между 4 стени.Последното лято там преди 15 години си тръгвах с усещането, че може и скоро да не се завърна там.Цели 15 лета прегръщх у дома - толкова близо и същевременно толкова далеч, че да се спра. Но дойде деня, когато то стана отново моето лятно у дома. Разликата сега са двете ръчички, които ме следват У ДОМА( както каза- на много места). :)
ОтговорИзтриване