Селото
Селото беше вече побеляло. Снегът беше покрил всичко и бе полирал улиците. Бяха стъкло.
Те подхлъзваха градските хора и ги събаряха. Ставайки ядосани от ледената земя, която ги бе надвила и приземила много бързо, зимата духваше в лицата им и им се завиваше свят.
Днес денят беше малко по-различен. В селската кръчма имаше празник. Старците седяха в снега и ги гледаха. Човеците празнуваха.
- Чух, че едно момиченце ще получи коте за Коледа. Чакало го е дълго и вече ще го има, каза ТЯ
- Аз пък чух, че онази жена имала две майки, една тук и една в облаците. Виж, виж как пеят и се радват, че са заедно. Какво ли ги събира?!
-Ами може би са просто добри приятели. Ама от ония, дето цял живот се гонят, а щом се стигнат се прегръщат. Като нас...
- Е, да де, ама ти вече не си толкова пъргава.
- А ти, пък нямаш вече зъби!
- Е, стига де..Искаш ли да опитаме, тази вечер пак? Да се подгоним, ти да настръхнеш и после да се качиш на джанката, както оня път, когато почти те стигнах?
- Добре, но няма да седя дълго време на джанката, за да не заключи дядо Марин обора, че нали спим с овцете, че е по-топло...
- Дадено!
И се подгониха. Бели звезди хвърчаха от лапите им. Старите приятели Шаро и Писана....
17.12.2016
с. Заселе, общ. Своге.
Те подхлъзваха градските хора и ги събаряха. Ставайки ядосани от ледената земя, която ги бе надвила и приземила много бързо, зимата духваше в лицата им и им се завиваше свят.
Днес денят беше малко по-различен. В селската кръчма имаше празник. Старците седяха в снега и ги гледаха. Човеците празнуваха.
- Чух, че едно момиченце ще получи коте за Коледа. Чакало го е дълго и вече ще го има, каза ТЯ
- Аз пък чух, че онази жена имала две майки, една тук и една в облаците. Виж, виж как пеят и се радват, че са заедно. Какво ли ги събира?!
-Ами може би са просто добри приятели. Ама от ония, дето цял живот се гонят, а щом се стигнат се прегръщат. Като нас...
- Е, да де, ама ти вече не си толкова пъргава.
- А ти, пък нямаш вече зъби!
- Е, стига де..Искаш ли да опитаме, тази вечер пак? Да се подгоним, ти да настръхнеш и после да се качиш на джанката, както оня път, когато почти те стигнах?
- Добре, но няма да седя дълго време на джанката, за да не заключи дядо Марин обора, че нали спим с овцете, че е по-топло...
- Дадено!
И се подгониха. Бели звезди хвърчаха от лапите им. Старите приятели Шаро и Писана....
17.12.2016
с. Заселе, общ. Своге.
Те, майките, са ангели-пазители. Ние, децата им, сме техни подобия...
ОтговорИзтриване