Крибул
Има дни, в които човек получава една възможност. Една малка пролука, през която да минеш и да превъзмогнеш себе си, времето, дъжда, калта и да се родиш отново.
Аз получих такъв шанс. Заради дамата, която по същия начин ме завлече със себе си до Дубай, преди две години.
Звънна, каза "тръгваме" и тръгнахме. Въпреки моите страхове и съмнения, въпреки всичко тръгнахме и пристигнахме в Крибул.
Често късмета ни е пред нас, пред очите ни, но слепи, ние го пропускаме. Ето тогава има до всеки един от нас, някой който да му каже, всичко е наред, изчакай, ще се случи всичко по най-добрия за нас начин.
Пътят до камъка не е лек. Пътеката е тясна, а в кално време е още по-трудно. В такива моменти, винаги има кой да ти подаде ръка и да ти каже, Моля те, помогни ми, да вървя уверен, че имам някого до мен.
Ето в този момент, в дълбокото мазе на съзнанието на всеки един от нас, една стара баба с бяла коса, размества старите вехтории, намира вързоп, духва насъбралата се прах по него, отвързва и пуска на свобода СИЛАТА.
Силата, която спи и чака онзи час, когато да излезе и да покаже на света на какво сме способни.
И най-вече, да покаже на нас самите, че стълбата не е толкова стръмна, че детето само ще се качи, че отворът е тесен, но тялото ни има скрити възможности и както може да катери върхове, така може и да преминава през теснотии, само ако има вяра.
В точно този момент, ще се намери една баба, която да ти каже и сякаш камъка ти говори, "Минаваш, минаваш, ето успя." И ти успяваш, не можеш да си обясниш как, но то не е и необходимо. Минал си. И така три пъти. За мен беше като раждане.
Въпроса е да се успокоиш, да застанеш в страни от себе си и да се погледаш. Това ми казаха в един ден двама различни души, които не се познават и не подозират един за друг. Случайност?! Едва ли, отдавна спрях да вярвам в случайните неща.
Върху това се трудя сега. Да спра и да си почина от себе си. От начина, по който съм се отнасяла към всичко около мен до момента. Защото разбрах, че най-обичните ми ще са най-добре, когато аз съм добре. Има и още нещо. Чух думи, които ме разтрепериха:
"Ке ти продума детьето, слушай мене. Ке ти продума, оти е късметлия", така ми каза баба Юлия....
26.05.2017
Крибул.
Аз получих такъв шанс. Заради дамата, която по същия начин ме завлече със себе си до Дубай, преди две години.
Звънна, каза "тръгваме" и тръгнахме. Въпреки моите страхове и съмнения, въпреки всичко тръгнахме и пристигнахме в Крибул.
Често късмета ни е пред нас, пред очите ни, но слепи, ние го пропускаме. Ето тогава има до всеки един от нас, някой който да му каже, всичко е наред, изчакай, ще се случи всичко по най-добрия за нас начин.
Пътят до камъка не е лек. Пътеката е тясна, а в кално време е още по-трудно. В такива моменти, винаги има кой да ти подаде ръка и да ти каже, Моля те, помогни ми, да вървя уверен, че имам някого до мен.
Ето в този момент, в дълбокото мазе на съзнанието на всеки един от нас, една стара баба с бяла коса, размества старите вехтории, намира вързоп, духва насъбралата се прах по него, отвързва и пуска на свобода СИЛАТА.
Силата, която спи и чака онзи час, когато да излезе и да покаже на света на какво сме способни.
И най-вече, да покаже на нас самите, че стълбата не е толкова стръмна, че детето само ще се качи, че отворът е тесен, но тялото ни има скрити възможности и както може да катери върхове, така може и да преминава през теснотии, само ако има вяра.
В точно този момент, ще се намери една баба, която да ти каже и сякаш камъка ти говори, "Минаваш, минаваш, ето успя." И ти успяваш, не можеш да си обясниш как, но то не е и необходимо. Минал си. И така три пъти. За мен беше като раждане.
Въпроса е да се успокоиш, да застанеш в страни от себе си и да се погледаш. Това ми казаха в един ден двама различни души, които не се познават и не подозират един за друг. Случайност?! Едва ли, отдавна спрях да вярвам в случайните неща.
Върху това се трудя сега. Да спра и да си почина от себе си. От начина, по който съм се отнасяла към всичко около мен до момента. Защото разбрах, че най-обичните ми ще са най-добре, когато аз съм добре. Има и още нещо. Чух думи, които ме разтрепериха:
"Ке ти продума детьето, слушай мене. Ке ти продума, оти е късметлия", така ми каза баба Юлия....
26.05.2017
Крибул.
Коментари
Публикуване на коментар