Топлото
"Затвори вратата, че топлото ще избяга".
Това е историята на топлото.
Живяло някога в Бургас, едно семейство от майка, татко и малко момченце.Всяка зима, те пускали печката, за да се стопли тяхната къща. Таткото все повтарял, когато момченцето излизало от стаята, "Затваряй вратата, за да не избяга топлото" и детето затваряло.
Един ден, обаче, може би студен, като днешния, детето толкова бързало, че оставило вратата леко открехната. Топлото само това и чакало. Шмугнало се през процепа, даже си събуло пантофите, за да не го чуят и хоп...избягало. Литнало топлото над града. Видяло люлките и пързалките, парка и морето.
Днес видях топлото на автобусната спирка, докато чаках рейса. То се беше пременило. Топлото ги умее тия работи. Погледна ме със сините си очи и в тях видях, че е то...
Беше взело образа на миловидна нисичка възрастна дама с розов копринен шал на главата. Стъпваше ситничко и веднага щом дойде автобуса, избърза да се шмугне вътре.Седна и ме погледна с усмивка, усмивка, която ме стопли.
Дълго си мислих за тази дама, къде ли отива, дълго ли ще се бави, дали ще се върне...И с този розов копринен шал в зимата....
Вечерта, след работния ми ден, тъкмо паркираме колата и фаровете осветиха същата дама, идваща по улицата, сгушена в шала и дългото си палто. Ботушите й бяха кални, но очите й показваха радостта, която й бе донесла разходката.
Обърнах се за миг, вдигнах очи и нея я нямаше...
Горе у дома, ме посрещна момченце с розови бузки. Топлото бе обуло своите пантофи и си беше вече у дома.
Това е историята на топлото.
Живяло някога в Бургас, едно семейство от майка, татко и малко момченце.Всяка зима, те пускали печката, за да се стопли тяхната къща. Таткото все повтарял, когато момченцето излизало от стаята, "Затваряй вратата, за да не избяга топлото" и детето затваряло.
Един ден, обаче, може би студен, като днешния, детето толкова бързало, че оставило вратата леко открехната. Топлото само това и чакало. Шмугнало се през процепа, даже си събуло пантофите, за да не го чуят и хоп...избягало. Литнало топлото над града. Видяло люлките и пързалките, парка и морето.
Днес видях топлото на автобусната спирка, докато чаках рейса. То се беше пременило. Топлото ги умее тия работи. Погледна ме със сините си очи и в тях видях, че е то...
Беше взело образа на миловидна нисичка възрастна дама с розов копринен шал на главата. Стъпваше ситничко и веднага щом дойде автобуса, избърза да се шмугне вътре.Седна и ме погледна с усмивка, усмивка, която ме стопли.
Дълго си мислих за тази дама, къде ли отива, дълго ли ще се бави, дали ще се върне...И с този розов копринен шал в зимата....
Вечерта, след работния ми ден, тъкмо паркираме колата и фаровете осветиха същата дама, идваща по улицата, сгушена в шала и дългото си палто. Ботушите й бяха кални, но очите й показваха радостта, която й бе донесла разходката.
Обърнах се за миг, вдигнах очи и нея я нямаше...
Горе у дома, ме посрещна момченце с розови бузки. Топлото бе обуло своите пантофи и си беше вече у дома.
Топлото е в нас. Много очи го гледат, но... малко го виждат!
ОтговорИзтриване