Баща ми не може да танцува
Да, той не може.
Като другите да танцува в такт.
Трудно му бе. Живееше между дните. И се радваше.
Живее в свят, където важното е да си с вдигнато чело, независимо от всичко.
Показа ми доста неща, не в ритъм и със заучени стъпки, напротив. По трудния, но нашия си начин.
Разхождахме се по "тайните" Добрички улички, показваше ми старите си гаджета и се смеехме, защото все казвах, че са грозни.
Татко свиреше на китара. Пеехме заедно.
Ходехме на плаж. Пържеше ми картофи.
Когато бях болна и с температура, размествахме мебелите у дома, за да се разсеем от болестта.
Татко познаваше любовта. Имал я е много, имаше го и тя. Имаше мама. Въпреки годините разделени, те си бяха заедно.
С татко се смеехме на смъртта и на живота. Смехът му бе оскъден, но засмееше ли се... Всичко се смееше.
Едно лято продаваше сиропи на пазара, друго лято, пък пазеше кабели до една птицеферма. Знаете, ли най-хубавият ми подарък за рожден ден, какъв е бил? Пиленца, излюпени на моят рожден ден...
С татко се чухме по телефона за последно на 01.06.2018. Сега се виждаме почти всяка вечер на сън...
Светли 40 дни, татко!
Обичам те!
Споменът за Бащата никога не угасва.!
ОтговорИзтриване