За любовта, 50 години по-рано
Стоя си в кафена Barbero, в стар Букурещ и ги виждам , ръка за ръка, минават покрай мен. Това е тяхната история, 50 години по-рано. Когато той я видя за първи път, улицата бе същата, но се стелеше мъгла. Първото нещо, което видя, бяха ръцете й. Никога не бе виждал нещо по-изящно. Без дори да я познава, знаеше, че ще държи тези ръце, дори и след 50 години. След време, когато вече бяха близки, той й предложи да се омъжи за него и вече бяха заедно. Всъщност, те никога не са били разделени, винаги са били един човек. Стоя и ги гледам, за няколко секунди минават покрай мен. Вървят и гледат напред, по същата улица, в друго време. Минали са 50 години, а той все още я държи за ръката, все така изящна и красива. Те не са стари, нито побелели, те са без време, без тъга, дори мъгла няма. Сега разбрах, защо майка ми се разплака, когато видя чичо си и леля си, да се държат за ръка. Сега разбрах, какво е да не можеш да живееш и дишаш, ако не си хванал някого за ръката. Държа да поясня, ...