Детето на артистите....
Детето на артистите.
То учи в театъра.
След училище чака зад кулисите репетицията да свърши.
То диша онази заразно-сладка сценична прах, която и родителите му са дишали, като деца.За него няма компютър, то си има реквизитна.
Да, миризмата е на нафталин, но има ли нещо по-вълнуващо да облечеш принцеса, а после пират?!
Детето знае всички коридори и пътеки в театъра. То е тичало, лазило и ходило колкото може по-тихо по тях.
Докато другите деца имаха Стар Трек, то седеше на пулта на помощник-режисьора.
Детето пътува с театъра. Няма по-забавно нещо.
То чака зад кулисите, седи на стол,увито в яке и тихичко гледа за десетки пъти една и съща постановка и все се смее с глас. Накрая ръкопляска.
И така в своя живот, детето винаги ще помни миризмата на нафталин, еуфорията на премиерата и тайните пътеки из театъра.
За всички мои дни, прекарани в театъра, за всички мои нощи, прекарани в клуба на актьора, за всички мои спомени и за всичко което детето е научило, едно голямо БЛАГОДАРЯ!
То учи в театъра.
След училище чака зад кулисите репетицията да свърши.
То диша онази заразно-сладка сценична прах, която и родителите му са дишали, като деца.За него няма компютър, то си има реквизитна.
Да, миризмата е на нафталин, но има ли нещо по-вълнуващо да облечеш принцеса, а после пират?!
Детето знае всички коридори и пътеки в театъра. То е тичало, лазило и ходило колкото може по-тихо по тях.
Докато другите деца имаха Стар Трек, то седеше на пулта на помощник-режисьора.
Детето пътува с театъра. Няма по-забавно нещо.
То чака зад кулисите, седи на стол,увито в яке и тихичко гледа за десетки пъти една и съща постановка и все се смее с глас. Накрая ръкопляска.
И така в своя живот, детето винаги ще помни миризмата на нафталин, еуфорията на премиерата и тайните пътеки из театъра.
За всички мои дни, прекарани в театъра, за всички мои нощи, прекарани в клуба на актьора, за всички мои спомени и за всичко което детето е научило, едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Яна, трогателни думи! Помня те като бебе, което много тържествено внесоха в салона преди представление." Гък " не каза, въпреки, че беше на около 6-7 месеца, до момента в който баща ти заигра.Няма по-сладка мелодия от твоя бебешки смях, който съпровождаше играта му.Играеше драматична роля, но ти беше разпознала гласа на татко си и толкова се радваше! Цялата публика притихна тогава!И накрая аплодисментите бяха и за теб!Благодаря ти за този текст!!!!
ОтговорИзтриванеМного, много благодаря! Имах прекрасно и незабравимо детство. Мога само да благодаря за това, което съм изживяла. Аз пък си спомням, как седях на първия ред, когато вече бях достатъчно голяма и си разпъвах дъвката, а майка ми, по време на спектакъл, м и направи строга забележка с пръст да престана, хахахах. Прекрасни мигове, най-прекрасните!
ОтговорИзтриване