Мусака или тайният заговор


Мъжът и мусаката.

Жената трябва да знае 70 неща, за да е щастлив мъжа. 69 и мусака.

Започнах да изследвам зависимостта между щастиетo, мъжката духовна извисеност и мусаката.

Ако трябва да бъда честна, аз мусака не обичам, защото едни от ранните ми детски спомени са свързани с чиния мусака и лъжица, поднесена към устата ми с думи "Ако не го изядеш, ще кажа на чичо ти Емил, да ти се скара"....., плашеха ме с него..., защото като гледаше сърдито, изглеждаше наистина страшен.

Мусака, започнах да готвя, щом се задомих. Естествено, защото на мъжа ми му е любима. Любима е слаба дума, той я боготвори. Умилява се от нея. Щом види тавата, в крайчето на окото му, лявото, проблясва сълза. Щ А С Т И Е.

Нямаше да се замисля, за това как Мусаката контролира дните ни, ако наскоро, мой колега, не сподели, колко важно нещо за него е мусаката.

Започнах да размишлявам. Кое точно в тази комбинация от месо, картофи, лук и подправки е толкова важно?! Дали не е нещо, свързано с гените ни? Все пак, мъжете и жените по това се различаваме. Дали в ДНК-то на мъжете няма пробойна, която може да се запълни само с мусака? Или те са извънземни, и единственият им начин за връзка с кораба майка е мусаката...?!

Това е вид медитация за мъжа. Ядейки мусака той се пренася в друг свят. Свят без дни на ПМС, без главоболие и диети.

Ако не знаете, в Тибет, монасите само това ядат...(шегувам се, но не би ме изненадало...)

Галилео Галилей е казвайки "И все пак тя се върти", гледайки жена му, как обръща мусаката във фурната, за да не загори...

Служителите в ЦЕРН, преди да започнат работа там, подписват клетвена декларация, че ще си изяждат полагаемата порция мусака всеки ден, без изключения...

Ами масоните, тамплиерите, илюминатите, всичко живо яде мусака, яло е и ще продължава...

Като заключение, ще кажа на всички чудещи се като мен. Гответе мусака от време на време. Дори и да не заслужават...., все някога ще дойде денят, когато истината ще се разбули и ще се разбере, че жените са от Венера, мъжете от Мусака....



Коментари

Публикуване на коментар

Когато детето ти е със СОП

Защо не светя в синьо.

Аутизмът не свети, мили хора. Той гаси светлината в хората. И в родители и в деца. Най-вече в децата. Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли. Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши... Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им. Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има. Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА! Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки. И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд,
Прочетете още

Buon giorno, Principessa!

Динята седеше в кристалната купа и сякаш й казваше, Buon giorno, principessa. Захарната принцеса стана от своето сребърно легло и си помисли, ще си измия зъбите, ще пия кафе с цигара и после ще ям диня. Стана, среса си косата, сплете своята плитка със своите нетреперещи вече ръце и си сложи фибите. Излезе на верандата, той беше там. Красив, млад и все така усмихнат и обичащ да я гледа. Седна, побъбриха си в сутрешния хлад и тя усети след толкова време отново как любовта се отваря в нея, като камбанка на зюмбюл. Хубаво й е. Спокойствието на това непознато уж място я заливаше и тя знаеше, че всяка секунда от своя живот е чакала точно това. Погледна в чашата кафе и видя всички,които я обичат и се усмихна. Сега тя беше цялата кристална, съвършена, бяла с тънки кафяви нишки от захар мусковадо. Тънките й пръсти бяла толкова ефирни, че можеше па плете с тях паякова мрежа. Това,което оплетеше, го слагаше в гнездата на птиците, за да е меко на малките им. Тихо, през нощта, кога
Прочетете още

Ех, това хранене в детските градини!

Изображение
Да имaш дете с проблеми с развитието си е предизвикателство по всички възможни линии. Оказва се обаче, че както възстановяването на дете с проблем тръгва отвътре навън, така и всеки един аспект от отглеждането, образованието и приобщаването му - също. Колкото и да ми се иска, никой не е длъжен да е запознат с всичко, що се отнася до образованието на дете със СОП. Да, при идеални условия, директори, медицински лица и всички по веригата ще знаят. Но нека си кажем в прав текст - никога не сме живеели в перфектни условия и всичко за нас е много непознато, ново и плашещо. Виновни няма, има едни деца, които са с куп проблеми и голяма част от тях зависят пряко от начина им на хранене. Тук ще посоча стъпка по стъпка, какво трябва да направи всеки един родител, който държи детето му, което е със СОП, да се храни правилно, докато посещава детската градина. 1. За да сте установили, че детето има хранителни непоносимости или алергии, вече имате подготвени изследвания и резултати. Копирай
Прочетете още

От три до пет. Аутизъм

Истината е, че времето между третата и петата година на сина ми, искам да го забравя. Знам обаче, че не бива. Не бива, защото може да има и други, които във времето между третата и петата година на детето си са били изгубени, искали са да легнат и да спят, докато проблема мине, да избягат, да заминат, заминавали са, връщали са се, бързали са да видят детето, а то все едно не ги познава. Ето как беше за нас времето тези две години: Детето на три. Детски център, той играе сам, не яде твърда храна, не обръща внимание на никого. Страх го е от морето, водата го плаши, заравя се в пясъка, лапа всичко по пътя си. Няма приятелчета, не играе с деца, не забелязва роднините си, понякога скача на леглото, заспива само, катери се навсякъде. Любопитно е, заглежда се в нищото и може да седи така с часове. Започва детска градина. Непонятен е за хората там. Не говори. Дават ми листче на което пише "Мама пиле е това" с уговорката да "го знае гладко за осми март". Тръгваме си.
Прочетете още

Екскурзоводско

- Добър ден, казвам усмихвайки се, а насреща, някой все още не се е събудил. Казвам се Яна, аз ще бъда Вашият екскурзовод. Името Ви? - Рейса за къде е? Не събудената госпожа проговаря с отегчение. - За екскурзията до Румъния. Вие за къде сте? - За Дракула там, Иване ела моля ти се, стига тика тия куфари там, жената ме пита тука имена, ела, ела да кажеш. - Здравейте, аз съм Яна. Как се казвате? Знам, че е Иван, ма не върви по име..., не се знаем.., за първи път имам честта да се срещна със семейството. - Моля?! Вие защо закъсняхте? Чакаме Ви от 03:45... - Не сме закъснели, часът за отпътуване е 04:30, нали се чухме вчера. За екскурзията до Дракула сте, нали?! - Да, за там сме. Гледай в списъка там. Търси Иванови. Ние сме. Най-хубавите места са за нас, нали? Аз имам здравословен проблем. Казах в агенцията да съм най-отпред. - Разбира се, отбелязано ми е, втора седалка зад шофьора сте. - Броя едноо, двее, така ли? Показва ми сочейки стъклото. Казвам да и се обръщам към
Прочетете още

Децата. Доброто. Спомените. Бъдещето.

*** Днес си говорих с приятелка, която ми разказа за нейното дете: "От няколко дни, той не ме пуска да ида на работа. Седи и ме врънка да не отивам. После, тръгвайки, тича към прозореца и ме гледа, докато отивам към спирката. Обръщам се и махам, той също ми маха с ръка и си мисля, "Боже, ако нищо друго не ми се случи в този живот, това ми стига." *** - Можем ли да оцветим снега в розово?! Попитало детето. - Но, защо?! - Защото бялото е много обикновено. *** Онзи ден, на улицата ни спря възрастна жена. - Извинете, можете ли да ми услужите с някакви стотинки? Сърцето ми спря за миг. За момент си спомних моментите, когато търсихме с майка ми стотинки по шкафовете едно време, преди години. - Разбира се. - Ти, на колко си години?! Жената се обръща към детето ми. - Той не говори още. -Тя го погалва по бузата, "Ще проговори". Малкия протяга ръце и я прегръща и целува по бузата. Давам на
Прочетете още

Курс по кормуване. Бременна

Винаги съм знаела, че някой ден когато стана достатъчно голяма, ще карам автомобил. И не само, ще бъда добър шофьор. Вътрешното ми усещане говореше така. Минаха години....така се пее в една песен от детството ми, да когато бях малка слушах стари градски песни на грамофон, годината беше 1995. Имам и други странности, като например че ядях малки бели охлювчета по градинките през лятото, но спрях, щом навърших 6 години. За този период, друг път ще го разкажа. Та, пораснах и се сдобих с бебе в корема. Мъжа ми ми го подари за осми март, няколко месеца по-късно. Още в началните седмици, си казах, Яна, ти ще си модерна майка. Ще караш кола! Изкарай курса сега, защото после, с бебето ще ти е трудно, а и ако имаш нужда да идеш някъде, ще можеш да го закараш с колата. Записах се, и дойде време за първия час. Теоритичен, в колата. Това е педал, още един и още един, скоростен лост с интересно лабиринтче на него, заглеждам го. Ключ, пъррррва ....Всичко на теория е супер интересно, лесно
Прочетете още

За децата. Различни и еднакви........

Тези думи ми е много трудно да ги напиша. Имаме син. Роди се преди четири години. Чакахме го с нетърпение и дойде, точно когато трябваше. Веднага, щом го видях, изпитах чувство, все едно съм пред мой много стар учител. Уважение, бях смутена, любовта извираше от всяка моя клетка и не знаех, как да му я покажа. Затова му запях. Това, което му пеех, докато беше в корема ми. Балонче, балонче, къде отлетя....една песен по текст на Недялко Йорданов. Той е весело дете. Обича да се смее. Очите му светят. Прегръщаме се. Обича да се гъделичка с татко си. Обича да седи на раменете му. Като всички деца. Сина ни е като всички деца, независимо, че не говори и че има понякога неразбираемо за околните поведение. Колкото и да ми е спокойно, че той е като всички деца, защото вътрешно съм убедена, че е така, той не е приет на доста места. И може би ще Ви прозвучи странно, но не от деца, напротив, децата го харесват. Онзи ден на детската площадка, друго детенце, уж побойник, дойде и го погали п
Прочетете още

Денят, в който валя или как за един ден да отидеш до Дубай

Изображение
Ако някой миналата година ми беще казал, че много скоро ще ида в Дубай, щях да му се изсмея доста жизнерадостно, тъй като вероятността да видя Дубай, към 2014г, се равняваше на това да се разходя по повърхността на Марс. И така до ранната сутрин на 23.11.2015, когато телефонът ми звънна и шефката ми каза "Янче, утре има възможност да тръгнеш за Дубай". В първият момент, аз изобщо не можах да реагирам адекватно, даже си мисля, че през целия си престой сдържах доста умело желанието си да скачам и викам от радост и гордост. Казах на шефката ми, "Ами добре, но трябва да питам", все едно съм все още пълнолетна..., но както се казва в едни мой любим виц, когато човек вече има дете, той отново трябва да пита майка си, дали може да отиде на дискотека, пък била тя и в Дубай. След няколко разговора започващи от моя страна с "Абе утре май ще заминавам за Дубай", отговор от майка ми, "Дъбник, ли? Къде е това?", след възторжените крясъци на приятели п
Прочетете още

Тя и Той

Когато дядо видял баба, по негови думи, много я харесал. Той, по нейни думи е бил "бохем", демек хашлак, задяващ всяка мома. Денят, в който той се решил да я поиска за жена дошъл. Баба го погледнала и му казала, "Занаят нямаш, не си учил, няма без занаят да ме вземеш". Той се прибрал и мислил дълго, петнайсет минути. Станал, оправил си косата, винаги му е била безупречна и отишъл при свой познат обущар. Започнал да се учи. За шест месеца от Калфа, станал Уста! Отишъл при нея и се оженили. В дните, когато времето в Добрич е било хубаво и са на разходка, отивали на гости на старият обущар. "Той не учи занаят, той-краде!", ей така казвал майстора за дядо. След време, татко се родил. Никой и до сега не може да ми каже, защо татко са го кръстили Радомир, а винаги го наричаха Румяне. Свекърва й на баба не я е обичала, затова в една зимна нощ, тя взела татко, който бил бебе и се изнесла. Дядо я последвал. Живеели в къща и прозорците били глед
Прочетете още