Богомолката от етажа
На нашия втори етаж живее богомолка. Ама не от тези, дето седят кротко и чакат поредното насекомо да им кацне на ръчицата, за да се нахрани.
Нашата богомолка има дълги крака и ръце, слабичка и е на 85. Тя има кученце, което си разхожда по няколко пъти на ден с бърз ход, все едно бързат за някъде, а всъщност няма за къде.
Богомолката ни се радва на всяка калинка, която кацне на ръката й. Нарича си тихичко нещо и я подканва да полети. И фиуууу, няма я вече, дано сбъдне желанието. А то ще е за добро, за смях и слънце.
Тя, богомолката все усмихната. Някои ще кажат, че е леко чалната, но какво лошо има в това?! Все пак усмивката си е усмивка на всяко лице, лудо или нормално.
Милата богомолка, тя винаги иска да се разходи с нас, да поприказваме, а после по средата на изречението, да се обърне и да тръгне в друга посока. По нейните важни богомолски неща.
Весел и лек е нейния живот. От разходка на разходка, от понеделник до неделя, от януари до декември. Все си е същата. Имам някои съмнения за възрастта й, защото има моменти, когато ме погледне, погледа й да се избистри и да се прочетат векове.
Дали не е от доста време тук? Няма значение. Важното е, че е все усмихната и бърза по своите дела. Само ръцете й с годините стават все по-насекомски. До деня, когато нашата богомолка ще излезе на поредната си разходка, ще потропне с крак, шлиферът й ще се разтвори, ще се покажат нейните корави криле и ще литне. Компания ще й прави кученцето, което ще е закачено с кош за нея.
И така тя ще иде на друго място, в друго време, на друг етаж, други хора да радва.
Нашата богомолка има дълги крака и ръце, слабичка и е на 85. Тя има кученце, което си разхожда по няколко пъти на ден с бърз ход, все едно бързат за някъде, а всъщност няма за къде.
Богомолката ни се радва на всяка калинка, която кацне на ръката й. Нарича си тихичко нещо и я подканва да полети. И фиуууу, няма я вече, дано сбъдне желанието. А то ще е за добро, за смях и слънце.
Тя, богомолката все усмихната. Някои ще кажат, че е леко чалната, но какво лошо има в това?! Все пак усмивката си е усмивка на всяко лице, лудо или нормално.
Милата богомолка, тя винаги иска да се разходи с нас, да поприказваме, а после по средата на изречението, да се обърне и да тръгне в друга посока. По нейните важни богомолски неща.
Весел и лек е нейния живот. От разходка на разходка, от понеделник до неделя, от януари до декември. Все си е същата. Имам някои съмнения за възрастта й, защото има моменти, когато ме погледне, погледа й да се избистри и да се прочетат векове.
Дали не е от доста време тук? Няма значение. Важното е, че е все усмихната и бърза по своите дела. Само ръцете й с годините стават все по-насекомски. До деня, когато нашата богомолка ще излезе на поредната си разходка, ще потропне с крак, шлиферът й ще се разтвори, ще се покажат нейните корави криле и ще литне. Компания ще й прави кученцето, което ще е закачено с кош за нея.
И така тя ще иде на друго място, в друго време, на друг етаж, други хора да радва.
Коментари
Публикуване на коментар