Buon giorno, Principessa!

Динята седеше в кристалната купа и сякаш й казваше, Buon giorno, principessa.

Захарната принцеса стана от своето сребърно легло и си помисли, ще си измия зъбите, ще пия кафе с цигара и после ще ям диня. Стана, среса си косата, сплете своята плитка със своите нетреперещи вече ръце и си сложи фибите.

Излезе на верандата, той беше там. Красив, млад и все така усмихнат и обичащ да я гледа.

Седна, побъбриха си в сутрешния хлад и тя усети след толкова време отново как любовта се отваря в нея, като камбанка на зюмбюл.

Хубаво й е. Спокойствието на това непознато уж място я заливаше и тя знаеше, че всяка секунда от своя живот е чакала точно това. Погледна в чашата кафе и видя всички,които я обичат и се усмихна.

Сега тя беше цялата кристална, съвършена, бяла с тънки кафяви нишки от захар мусковадо.

Тънките й пръсти бяла толкова ефирни, че можеше па плете с тях паякова мрежа. Това,което оплетеше, го слагаше в гнездата на птиците, за да е меко на малките им.

Тихо, през нощта, когато птиците спяха дълбоко, тя отиваше, поставяше постелката под яйцата им и пиленцата винаги бяха на меко и винаги оживяваха. После, омагьосани, седяха на прозореца й и пееха.

Тя имаше любими цветя. Амарилисът винаги я даряваше с няколко цветни пъпки, които се надпреварваха, коя първа да я поздрави за Добро утро. Всички си мислиха, колко е красива и колко я обичат.

Всички й казваха, Вuon giorno principessa, щом тя ги погледнеше, независимо от часа на денонощието. Щом тя ги гледаше, за тях беше от онези пролетни сутрини, в които щом подушиш въздуха, се чувстваш жив.

Захарната принцеса вече е в своето кралство, завива се със захарен памук, а часовникът, който й показва колко е часа, е захарно петле,което кукурига на всеки час.

Принцеса в кралство с голяма градина и птици, котка и две кучета.

Майка ми беше от тези хора, които винаги те озаряват. Усмихват те и виждаш, че дори и в най-голямата тъмнина, има свещ, фенер или в повечето случаи прожектор светлина,който ти дава пътя, само да можеш да го видиш.