Тя и Той

Когато дядо видял баба, по негови думи, много я харесал.

Той, по нейни думи е бил "бохем", демек хашлак, задяващ всяка мома.

Денят, в който той се решил да я поиска за жена дошъл.

Баба го погледнала и му казала, "Занаят нямаш, не си учил, няма без занаят да ме вземеш".

Той се прибрал и мислил дълго, петнайсет минути. Станал, оправил си косата, винаги му е била безупречна и отишъл при свой познат обущар.

Започнал да се учи. За шест месеца от Калфа, станал Уста!

Отишъл при нея и се оженили. В дните, когато времето в Добрич е било хубаво и са на разходка, отивали на гости на старият обущар.

"Той не учи занаят, той-краде!", ей така казвал майстора за дядо.

След време, татко се родил. Никой и до сега не може да ми каже, защо татко са го кръстили Радомир, а винаги го наричаха Румяне.

Свекърва й на баба не я е обичала, затова в една зимна нощ, тя взела татко, който бил бебе и се изнесла. Дядо я последвал.

Живеели в къща и прозорците били гледали към улицата. На единия прозорец, той имал кундурджийница, на другия, тя имала шивашко ателие. И така. Така ги помниха техните познати и приятели, то в Добрич познати рядко има, всички са приятели и гостоприемството е на почит.

След време, дядо завършил вечерна гимназия и дълго време работеше като счетоводител в едно предприятие в Добрич.

Никога не са си говорили на "мило", не са си казвали, че се обичат, но занаят е бил откраднат и дете е било родено.

Нямало е селфита и снимки, но един мотор е возил един мъж с прекрасна прическа и една жена с шита от нея рокля. С този мотор те, заедно са обиколили цяла България.

Баба вече е над 90 години. Толкова много обичам да я слушам да ми разказва. Думите са сладки в устата й. Нижат се като дантела, като дантелата с която дядо покрил сватбените обувки, които саморъчно й бил направил.