Блогът на Янана

Няма лоша майка. Сега ще ви кажа, какво има. Поне за мен. Има момиченце, което си играе с кукли. Облича ги, за да не им е студено. Къпе ги на чешмата в кухнята с веро за чинии. Прави им прически, подстригва ги. После има млада жена, учи, работи, пътува. Мечтае за нови земи. Среща човек, с когото да остане. Забавно им е. Оженват се, тя с маратонки, той с костюм. Тя със синя рокля, той-с вратовръзка. Жената иска да има дете. Не става лесно. Посещава лекар и когато той й казва, че всичко й е наред, тя зачева. Толкова лесно било. Само едно "Всичко ти е наред".... Щастието на жената е неописуемо. Вълнението, болката, страха, възторга, слънцето, планетата, цялото съществуване е променено. Идва 31.12.2012. Нещо се случва, бебето ритва за първи път. То е там, слушало е жената, когато е пяла, плакала или се е разхождала тъжна нощем. Аз съм тук, й казва и вече никога, никога няма да си сама, МАМО! Търкалят се месеците, жената ги изкарва тежко, вдига кръвно, подута е, едва х...

Имам една приятелка. Една от малкото от детството ми. Когато се преместихме да живеем над Руската книжарница в Добрич, тя беше момиченцето, с което се запознах. Ходихме заедно на предучилищна. Баба й готвеше божествено, тя беше злояда, аз не. Обичаше да ни храни заедно, защото много харесваше, как аз си изяждам всичко с апетит и ми се радваше много. Правеше на приятелката ми прекрасни кокове. Правеше плитка и след това оформяше прическа. Приятелката ми имаше кукли Барби. Нещо невиждано и доста рядко по ония времена. Играехме у тях, докато нашите бяха на представление. Аз имах количка за кукли, тя нямаше. Слагахме две кукли в моята количка и се разхождахме заедно така. Редувахме се, кой да бута. Веднъж изметохме цялата площадка, зад блока. Изчистихме я заедно. Заедно се научихме да говорим мръсни думи. Псувахме и веднъж татко ни беше чул. Един ден, ей така ни попита съвсем спокойно, "Момичета, нали повече няма да псувате?". Спряхме. Бяхме толкова засрамени, че не с...