Имам една приятелка....
Имам една приятелка. Една от малкото от детството ми.
Когато се преместихме да живеем над Руската книжарница в Добрич, тя беше момиченцето, с което се запознах. Ходихме заедно на предучилищна.
Баба й готвеше божествено, тя беше злояда, аз не. Обичаше да ни храни заедно, защото много харесваше, как аз си изяждам всичко с апетит и ми се радваше много. Правеше на приятелката ми прекрасни кокове. Правеше плитка и след това оформяше прическа.
Приятелката ми имаше кукли Барби. Нещо невиждано и доста рядко по ония времена. Играехме у тях, докато нашите бяха на представление.
Аз имах количка за кукли, тя нямаше. Слагахме две кукли в моята количка и се разхождахме заедно така. Редувахме се, кой да бута.
Веднъж изметохме цялата площадка, зад блока. Изчистихме я заедно.
Заедно се научихме да говорим мръсни думи. Псувахме и веднъж татко ни беше чул. Един ден, ей така ни попита съвсем спокойно, "Момичета, нали повече няма да псувате?". Спряхме. Бяхме толкова засрамени, че не смеехме да го погледнем в очите.
Дядото на приятелката ми ни купуваше кифли с мармалад или гофрети. Обичаше ни много. Ние, също.
Веднъж отидохме заедно на балет с нашите. Имаше един балетист, за когото се скарахме, коя ще се омъжи.
Днес намерих стара играчка, с която двете си играехме. Стана ми много мило. Върнах се в онези дни. Пак сме малки, пак е лято и играем тенис на маса.
Не съм виждала приятелката ми от години. Помня я с прекрасната й черна коса и с диадема. Разказваше ми за леля си, която живее в Южна Африка. Весело ни беше заедно. Пеехме и се записвахме на един стар касетофон. Гледахме детското в 17:30. Имаха цветен телевизор.
Сега и двете имаме деца. Толкова много искам да ги запознаем и да имат и те по един приятел, за когото да си спомнят с радост и топлота.
Толкова години и толкова спомени. И толкова смях до болки в корема. Обичам я тая моята приятелка. Следващия път, когато се прибера в Добрич, ще й се обадя. Да се видим, да се посмеем и поплачем заедно. За миналите дни. А от горе, една баба, един дядо и една майка, също ще се смеят, ще пият кафе и ще се радват. На живота и всичко най-прекрасно в него.
Когато се преместихме да живеем над Руската книжарница в Добрич, тя беше момиченцето, с което се запознах. Ходихме заедно на предучилищна.
Баба й готвеше божествено, тя беше злояда, аз не. Обичаше да ни храни заедно, защото много харесваше, как аз си изяждам всичко с апетит и ми се радваше много. Правеше на приятелката ми прекрасни кокове. Правеше плитка и след това оформяше прическа.
Приятелката ми имаше кукли Барби. Нещо невиждано и доста рядко по ония времена. Играехме у тях, докато нашите бяха на представление.
Аз имах количка за кукли, тя нямаше. Слагахме две кукли в моята количка и се разхождахме заедно така. Редувахме се, кой да бута.
Веднъж изметохме цялата площадка, зад блока. Изчистихме я заедно.
Заедно се научихме да говорим мръсни думи. Псувахме и веднъж татко ни беше чул. Един ден, ей така ни попита съвсем спокойно, "Момичета, нали повече няма да псувате?". Спряхме. Бяхме толкова засрамени, че не смеехме да го погледнем в очите.
Дядото на приятелката ми ни купуваше кифли с мармалад или гофрети. Обичаше ни много. Ние, също.
Веднъж отидохме заедно на балет с нашите. Имаше един балетист, за когото се скарахме, коя ще се омъжи.
Днес намерих стара играчка, с която двете си играехме. Стана ми много мило. Върнах се в онези дни. Пак сме малки, пак е лято и играем тенис на маса.
Не съм виждала приятелката ми от години. Помня я с прекрасната й черна коса и с диадема. Разказваше ми за леля си, която живее в Южна Африка. Весело ни беше заедно. Пеехме и се записвахме на един стар касетофон. Гледахме детското в 17:30. Имаха цветен телевизор.
Сега и двете имаме деца. Толкова много искам да ги запознаем и да имат и те по един приятел, за когото да си спомнят с радост и топлота.
Толкова години и толкова спомени. И толкова смях до болки в корема. Обичам я тая моята приятелка. Следващия път, когато се прибера в Добрич, ще й се обадя. Да се видим, да се посмеем и поплачем заедно. За миналите дни. А от горе, една баба, един дядо и една майка, също ще се смеят, ще пият кафе и ще се радват. На живота и всичко най-прекрасно в него.
Коментари
Публикуване на коментар