Баба
Гласът на баба се променя. С всеки изминал ден. Звучи далечно, полузаспало, като от друг континент. Чакам да вдигне телефона с нетърпение и притеснение, а шом чуя гласа й, се усмихвам.
Как си красивата ми тя? Винаги така я питам, а тя се засмива. И някъде далеч, в тона на гласа й чувам онази баба, която ми показваше как се шият копчета и как се боядисват великденски яйца с лепило.
Помня майката на баба. Баба Марийка. Тя е била гардеробиерка в театъра в Добрич и баба е израснала в гардеробната. Помня, когато бях малка, как излъгах нашите, че баба Марийка ме набила.
Търсила съм внимание, но навлякох ужасна тревога у баба Марийка и тя дойде на другата сутрин в 06:00 у дома, за да се извини на майка ми и баща ми и да поплаче на вратата, казвайки "Аз не съм я докоснала, ма мама..." Помня, майка ми, как се разсмя първоначално, после се притесни, защото баба Марийка беше много разстроена.
Когато баба Марийка вече си заминаваше от този свят, баща ми с нестихващото си черно чувство за хумор, отличителна черта на цялото семейство, я попита, "Маминке, къде искаш да те погребем?" Без да се замисли, баба Марийка каза, "До тука, при Георги, надолу при другия ми мъж", посочвайки кръста си. Ето от къде сме взели това чувство за хумор цялото семейство.
Баба все повече ми напомня на баба Марийка. Нормално, майка и дъщеря са.
Гласът й все повече ми напомня на костенурка, която пътува към брега, където се е родила и където се е връщала, за да снесе. Само, че сега се връща, за да остане.
Как си красивата ми тя? Винаги така я питам, а тя се засмива. И някъде далеч, в тона на гласа й чувам онази баба, която ми показваше как се шият копчета и как се боядисват великденски яйца с лепило.
Помня майката на баба. Баба Марийка. Тя е била гардеробиерка в театъра в Добрич и баба е израснала в гардеробната. Помня, когато бях малка, как излъгах нашите, че баба Марийка ме набила.
Търсила съм внимание, но навлякох ужасна тревога у баба Марийка и тя дойде на другата сутрин в 06:00 у дома, за да се извини на майка ми и баща ми и да поплаче на вратата, казвайки "Аз не съм я докоснала, ма мама..." Помня, майка ми, как се разсмя първоначално, после се притесни, защото баба Марийка беше много разстроена.
Когато баба Марийка вече си заминаваше от този свят, баща ми с нестихващото си черно чувство за хумор, отличителна черта на цялото семейство, я попита, "Маминке, къде искаш да те погребем?" Без да се замисли, баба Марийка каза, "До тука, при Георги, надолу при другия ми мъж", посочвайки кръста си. Ето от къде сме взели това чувство за хумор цялото семейство.
Баба все повече ми напомня на баба Марийка. Нормално, майка и дъщеря са.
Гласът й все повече ми напомня на костенурка, която пътува към брега, където се е родила и където се е връщала, за да снесе. Само, че сега се връща, за да остане.
Коментари
Публикуване на коментар