Курс по кормуване. Бременна

Винаги съм знаела, че някой ден когато стана достатъчно голяма, ще карам автомобил. И не само, ще бъда добър шофьор. Вътрешното ми усещане говореше така.

Минаха години....така се пее в една песен от детството ми, да когато бях малка слушах стари градски песни на грамофон, годината беше 1995. Имам и други странности, като например че ядях малки бели охлювчета по градинките през лятото, но спрях, щом навърших 6 години. За този период, друг път ще го разкажа.

Та, пораснах и се сдобих с бебе в корема. Мъжа ми ми го подари за осми март, няколко месеца по-късно. Още в началните седмици, си казах, Яна, ти ще си модерна майка. Ще караш кола! Изкарай курса сега, защото после, с бебето ще ти е трудно, а и ако имаш нужда да идеш някъде, ще можеш да го закараш с колата.

Записах се, и дойде време за първия час. Теоритичен, в колата. Това е педал, още един и още един, скоростен лост с интересно лабиринтче на него, заглеждам го. Ключ, пъррррва ....Всичко на теория е супер интересно, лесно и някак си логично подредено.

Всичко е една голяма еуфория. Аз, бременна, в кола която ще карам толкова умело, че света и цялата инфраструктура ще е в краката ми!
Идва първия час по кормуване. Понеже съм модерна жена, освен че съм бременна и карам шофьорски курсове, аз и работя...Затова първия ми час кормуване е по тъмно. Започва на изхода от Бургас в посока Карнобат.

- Айде моето момиче, пали и да тръгваме.
- Ма...как да паля. Аз не съм палила до сега...
- Как така...Татко ти...мъжа ти не са ли ти показвали?! Инструктора е силно изненадан, че аз не съм карала до сега. И в този момент, аз узнавам ПЪРВОТО ПРАВИЛО В КОРМУВАНЕТО, а именно, Ако не си карал, преди шофьорския си курс, ще ти е много трудно. Ще е трудно на инструктора ти също.

В този момент, разбирам и че разликата между газ и спирачка е нещо много важно, особено ако зад, пред или някъде около теб има камион. Тръгвам, а господин Маринов, така се казва инструктора ми, все ми бута волана, защото колата "залитала" по пътя. Ма как ще ми залита колата, бе?! Та аз имам вроден жироскоп! Явно обаче не е нивелиран нещо...

Занизаха се едни толкова интересни дни пред мен и моята бременност. Всяко предизвикателство, посрещах с интерес и желание. Научих се да паркирам, назад, напред настрани и всякак, но....не се научих да завивам. Трудно ми е, ту колата ми напред, ту назад, ту в страни, ма тя верно май залита тая кола...
Един път, щеше да ни бутне маршрутка. Тогава чух г-н Маринов да казва, "Янче, не знам моето момиче..." Казваше го с драматизъм и загледан напред в посока улица Ботева.
- Но, г-н Маринов, аз наистина обещавам, че ще ви леем куршум, щом свърши курса...

Дойде денят на изпита по кормуване. Естествено, че си взех листовките от първия път. Аз карам страхотно.....на хартия...
Качих се, коремът ми опираше вече волана. Да, моята бременност си личеше от първите месеци. Личеше си доста. Когато отидох да раждам ме питаха "Колко са". Обичах да отгоравям, "Колко да са...осем.."
Та, качих се аз, лост, ключ, педали там, както е последователността, карам си и правя почти всички грешки, които Не бива да се правят. Изпитващия, обаче е приятен човечец и ми вдъхва спокойствие. "Колата ли ти угасна, нищо....На всеки му се случва, Знак ли не видя?...Е, ще се научиш...., по едно време си мислих, че съм в някоя скрита камера и някой мощно се шегува с мен и накрая ще ми кажат "Айде моето момиче, не става сега, ела като родиш своите осем деца и когато те вече станат на по 18, ти ще можеш да караш..." Обаче..., не! Каква бе изненадата ми, когато ме пуснаха....Имах ДА!!! Минах!

Да..., ама книжката не прави шофьора...Това го разбрах, много бързо. Сега, имам правото да карам, но нямам никаква представа, как се прави и не бих. Аз лично си давам сметка за това и не съм сядала на седалката зад волана от изпита по кормуване.

Някой ден, може би, като порасна. Когато жироскопа ми си дойде на мястото и колата не залита по улиците, може и да карам. Но...има време до тогава!