Екскурзоводско

- Добър ден, казвам усмихвайки се, а насреща, някой все още не се е събудил. Казвам се Яна, аз ще бъда Вашият екскурзовод. Името Ви?

- Рейса за къде е? Не събудената госпожа проговаря с отегчение.

- За екскурзията до Румъния. Вие за къде сте?

- За Дракула там, Иване ела моля ти се, стига тика тия куфари там, жената ме пита тука имена, ела, ела да кажеш.

- Здравейте, аз съм Яна. Как се казвате? Знам, че е Иван, ма не върви по име..., не се знаем.., за първи път имам честта да се срещна със семейството.

- Моля?! Вие защо закъсняхте? Чакаме Ви от 03:45...

- Не сме закъснели, часът за отпътуване е 04:30, нали се чухме вчера. За екскурзията до Дракула сте, нали?!

- Да, за там сме. Гледай в списъка там. Търси Иванови. Ние сме. Най-хубавите места са за нас, нали? Аз имам здравословен проблем. Казах в агенцията да съм най-отпред.

- Разбира се, отбелязано ми е, втора седалка зад шофьора сте.

- Броя едноо, двее, така ли? Показва ми сочейки стъклото. Казвам да и се обръщам към следващото семейство, което вече трети път ми казва в ухото: "Петрови сме. Петрови. Намерих ни в списъка, номер 22 и 23, сигурно това са номерата на седалките ни, качвай се."

- Госпожо, моля да изчакате, номера под който сте в списъка, не съответства на номера на седалката. Настанявам и тях и така 20 пъти. Качвам се и поздравявам отново, представям се и мен и шофьора и обещавам незабравими дни.

Пътуваме. Рано е. Спи се.

Влизаме в Букурещ. Започвам аз, в ляво, дясно. По средата на изречението, след засичане, Румънец, почти се качи при нас с лъскавата си Дачия.

-Да ти прилича рейса на ферибот, бе еййй?! Казвам аз, без да съобразя, че микрофона е включен. Рейса се смее. Аз се благодаря, че не съм изпсувала.

Слизаме пред Музея на Румънското село. Хората усмихнати, разсмени. Давам час за тръгване. След това, всички персонално дойдоха да ме питат отново в колко тръгваме.

Аз едно не мога да разбера, защо си мислят, че лъжа за часа по микрофона?! Повярвайте ми най-големия ужас за един екскурзовод е да му се загуби турист и да го търси.

Чакам групата да се събере след свободното време.

Трима закъсняват. Младички, две момичета и момче. Едното момиче, вече трети чифт обувки сменя. Тръгна сутринта от Враца с токчета. В Плевен обу платформи. На Музея на селото вече беше с кецове. Ниска била, искала да е висока. Ама я заболели краката, че да й е по-удобно...

Няма ги вече 10 минути. Обикалям и звъня на оставения телефон, изключен. Слиза един господин от автобуса и ми казва:

- Яна, никаква организация няма. Защо закъсняват? Ти нали си клала прасе, знаеш, организацията е много важно нещо.

Аз прасе не съм клала, но не съм си дори и мечтала да го направя.

Тия хубостници идват, бързат, на МОЛ-а били, нямало от къде да излязат. Лутали се. Нормално. Зад МОЛ-а има един магазин голям на два етажа за хранителни стоки и домашни потреби. Никога не се качвайте на втория етаж, за да слезете се минава през спешното отделение на близката болница.