Пътуване с влак
Бях на деветнайсет, когато си мислих, че щом вече съм студентка, живееща сама в София, без мобилен телефон, по който може някой да ме пита всяка минута, къде съм, съм голяма работа.
Не само мислих, бях повече убедена в това. Света беше в краката ми. Имах карта за 94 и единица тролей, защото, когато поисках да се почувствам малко по-дете ходих ори братовчедка ми, да ми се скара или да ме нахрани.
Имах къса руса коса, обилно закрепена да стърчи с добри количества гел за коса, имах и сутиен вече. Да, първия си сутиен имах вече на деветнайсет. Ходихме с мама да го купим, но нека разкажа, какво ми се случи, преди деня със сутиена...
Когато заминах за София, всички ми казваха, първия месец ще седиш там. Няма да се прибираш. Бре, няма да се прибирам, че аз имах толкова много неща да покажа...., имах студентска книжка, кръгове от недоспиване, исках да разкажа за това, как ядох дюнер и отидех на откриването на учебната година в Аулата на Софийския университет с Ралица..., колко горда бях, че нищо не разбирам от химията, която се очакваше да уча следващите 4 години, абе гордост до пръсване. За първи път в столицата, сама!
Денят на пътуването дойде. Картата бе взета. Билета бе купен, 7лв. На Централна ЖП гара София, бях 3 часа, преди влака Експрес Чайка Бургас да отпътува. Кой да ми каже, че има северна и южна линия..., толкова време мина, докато намеря правилния изход и то, дори не го намерих, ами една колежка от университета ми показа, къде да се мушна.
Отивам виждам влака, гледам билета, място номер 56, втора класа, втори вагон. Виждам на влака написана от едната страна една голяма двойка и си мисля, това ще да е втори вагон. Качвам се, намирам място 56 и сядам. Запалвам цигара, Средец Минима. Едно време по влаковете се пушеше...
Идват вече хора, сядат, настаняват се. Влака ще тръгне в 16:00. В 15:50, една мила жена идва при мен и ме пита "Това шести вагон, ли е?"
Колко е загубена, мисля си, как шести вагон, не е ли видяла, голямата двойка отвън, аз от ескалаторите я видях....., казвам не, това е втори вагон...., не видяхте ли отпред двойката?! Тонът ми, като на леличка от някоя държавна институция....
Но, разбира се, че е шести вагон...тази двойка отвън е класата, къде си гледала, бе момиче?! Всичко ми се събра в гърлото...., как аз да объркам?! Как шести вагон...ами къде е втори???
По-напред, тичай, докато не е тръгнал влака, да си намериш мястото.... Хуквам, излизам от влака, бягам, спъвам се, не падам, продължавам. Намирам втори вагон, 56то място, сядам, вече е 15:53. Въздух не ми достига...В един момент в съзнанието ми изниква сакчето, с което дойдох, останало е в шести вагон..., побягвам, пак по същия път, излизам, влизам и пак бягам, взела съм го вече. Влакът тръгва, а аз след като видях, че може и от вътре да се мине през вагоните, разбрах, че независимо, че си сам в столицата, винаги, има какво да научиш....
Разказах на мама, а тя не можа да каже нищо друго освен ужас, ама как може, защо?
На следващия ден ме заведе да ми купи сутиен, вече трябваше да порасна....
Не само мислих, бях повече убедена в това. Света беше в краката ми. Имах карта за 94 и единица тролей, защото, когато поисках да се почувствам малко по-дете ходих ори братовчедка ми, да ми се скара или да ме нахрани.
Имах къса руса коса, обилно закрепена да стърчи с добри количества гел за коса, имах и сутиен вече. Да, първия си сутиен имах вече на деветнайсет. Ходихме с мама да го купим, но нека разкажа, какво ми се случи, преди деня със сутиена...
Когато заминах за София, всички ми казваха, първия месец ще седиш там. Няма да се прибираш. Бре, няма да се прибирам, че аз имах толкова много неща да покажа...., имах студентска книжка, кръгове от недоспиване, исках да разкажа за това, как ядох дюнер и отидех на откриването на учебната година в Аулата на Софийския университет с Ралица..., колко горда бях, че нищо не разбирам от химията, която се очакваше да уча следващите 4 години, абе гордост до пръсване. За първи път в столицата, сама!
Денят на пътуването дойде. Картата бе взета. Билета бе купен, 7лв. На Централна ЖП гара София, бях 3 часа, преди влака Експрес Чайка Бургас да отпътува. Кой да ми каже, че има северна и южна линия..., толкова време мина, докато намеря правилния изход и то, дори не го намерих, ами една колежка от университета ми показа, къде да се мушна.
Отивам виждам влака, гледам билета, място номер 56, втора класа, втори вагон. Виждам на влака написана от едната страна една голяма двойка и си мисля, това ще да е втори вагон. Качвам се, намирам място 56 и сядам. Запалвам цигара, Средец Минима. Едно време по влаковете се пушеше...
Идват вече хора, сядат, настаняват се. Влака ще тръгне в 16:00. В 15:50, една мила жена идва при мен и ме пита "Това шести вагон, ли е?"
Колко е загубена, мисля си, как шести вагон, не е ли видяла, голямата двойка отвън, аз от ескалаторите я видях....., казвам не, това е втори вагон...., не видяхте ли отпред двойката?! Тонът ми, като на леличка от някоя държавна институция....
Но, разбира се, че е шести вагон...тази двойка отвън е класата, къде си гледала, бе момиче?! Всичко ми се събра в гърлото...., как аз да объркам?! Как шести вагон...ами къде е втори???
По-напред, тичай, докато не е тръгнал влака, да си намериш мястото.... Хуквам, излизам от влака, бягам, спъвам се, не падам, продължавам. Намирам втори вагон, 56то място, сядам, вече е 15:53. Въздух не ми достига...В един момент в съзнанието ми изниква сакчето, с което дойдох, останало е в шести вагон..., побягвам, пак по същия път, излизам, влизам и пак бягам, взела съм го вече. Влакът тръгва, а аз след като видях, че може и от вътре да се мине през вагоните, разбрах, че независимо, че си сам в столицата, винаги, има какво да научиш....
Разказах на мама, а тя не можа да каже нищо друго освен ужас, ама как може, защо?
На следващия ден ме заведе да ми купи сутиен, вече трябваше да порасна....
Коментари
Публикуване на коментар