Публикации

Най-ново в блога

Ех, това хранене в детските градини!

Изображение
Да имaш дете с проблеми с развитието си е предизвикателство по всички възможни линии. Оказва се обаче, че както възстановяването на дете с проблем тръгва отвътре навън, така и всеки един аспект от отглеждането, образованието и приобщаването му - също. Колкото и да ми се иска, никой не е длъжен да е запознат с всичко, що се отнася до образованието на дете със СОП. Да, при идеални условия, директори, медицински лица и всички по веригата ще знаят. Но нека си кажем в прав текст - никога не сме живеели в перфектни условия и всичко за нас е много непознато, ново и плашещо. Виновни няма, има едни деца, които са с куп проблеми и голяма част от тях зависят пряко от начина им на хранене. Тук ще посоча стъпка по стъпка, какво трябва да направи всеки един родител, който държи детето му, което е със СОП, да се храни правилно, докато посещава детската градина. 1. За да сте установили, че детето има хранителни непоносимости или алергии, вече имате подготвени изследвания и резултати. Копирай

И, какво ...има ли резултат от тази диета?!

Майките на деца с проблеми в развитието чуват това почти всеки ден. Как отговарям аз, ли? Ами просто, - Да, опитваме се да излекуваме стомаха и червата. Глутена и казеина са може би най-вредните неща за децата с аутизъм. И не, не е модерна прищявка, ето защо: Организма на тези деца в буквалния смисъл на думата се възпаляват когато ядат тези трудно смилаеми протеини. Доказано е, че еин от най-важните за децата невротрансмитери, а именно серотонин се синтезира в червата. А когато те са възпалени, всичко се обърква. От което следва недобре работещ мозък, а от там, неспане, агресия, хиперактивност, плач, крясъци, истерии и естествено в такива случаи, все ще се намери някоя леля да каже, "Ауууу, какво невъзпитано дете" Обичам да отговарям на тези хора с "Да, аутизмът направо акъла му взе, друг човек го направи". Но, това разбира се не е всичко, освен чисто поведенческите проблеми, в червата на децата се отварят малки ранички, които възпаляват целия им организъм. Де

6

Като шестица от тотото. Като „Качете се до шестия етаж, но асансьора не работи“. Като шестица по математика, след дълго учене на формули. Или шестица, написана хоризонтално и се оформя усмивка, като от едната страна, тя е завъртяна, все едно нещо кроиш и точно след секунда, ще ни изненадаш. Като билет за цирк, който струва шест лева за деца. Като смеещ се и плачещ клоун едновременно. Като фокусник, вадещ от цилиндъра си слон. Като три шестици една до друга. Защото всеки е и малко Бог и малко Дявол. Като тези прекрасни и страшни шест години, откакто сме заедно. Въпреки, че аз вярвам и знам, че в хода на времето сме се срещали и преди, но ролите са били сменени. Като събуждане в шест часа сутринта с усмивка и рошава коса, и крак върху главата ми. Като дългите разходки, аз бутам количка, ти си в ръцете ми, защото не ти е хубаво в количката. Като нещо, за което дори и не съм мечтала, не съм знаела, че съществува. Като силата, страха, отчаянието, радостта, като танците,

Защо не светя в синьо.

Аутизмът не свети, мили хора. Той гаси светлината в хората. И в родители и в деца. Най-вече в децата. Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли. Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши... Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им. Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има. Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА! Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки. И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд,

Хремата. Задната. Свободни боеве за майки

Не съм конфликтна личност, но нещото с което винаги съм в конфликт е задната хрема при сина ми. Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване...Познато Ви е, нали?! Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон нощуват в гърлото на хлапето. Тогава, детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО..."Дай, мамо да ти сложа спрейче", звучи като все едно "Дай мамо да ти извадя мъдрец без упойка". Всичко до тук е добре познато на майките, нека към целият разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции, като клатене, въртене, скачане, пищене. Как някой не е извикал социалните, не знам...Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература. Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за

На десет

Десетата годишнина в живота на всяко хлапе е преломна. Помня моята, в Балчик, лятото на 1994-та, футбол и много радости. Днес Томас става на десет. Вече е с две цифри възрастта му. Вече е батко. Видял е, изпитал е, минал е през толкова много, но силата на хората до него, са се вплели толкова силно с неговата, че той е станал непобедим. И побеждава всеки ден. Гледа те с теменужен поглед и ти казва, "Абе..., не е толкова сложно, сложното е за вас, дето не ги разбирате тия неща добре, ние батковците знаем по-добре". Минава времето, Томас минава през него, ние се водим по него, като по компас, за да знаем че в тоз живот ако не си спечелил поне една битка, за какво ти е... Томас има доста битки спечелени. И доста ще спечели. Защото е батко, а батковците са за това, да печелят и дават пример. Нещо като каките, ама по-хубаво... Честит да си Томас! Благодаря ти, че си се родил. Благодаря на майка ти и татко ти, че са те създали. Бъди здрав! Бъди и побеждавай. Давай пр

На Е.

Знаете ги калдаръмчетата. Тези летни цветчета, чиито семенца са колкото солено зърно и които поникнат ли, могат да виреят навсякъде, даже с главата надолу. Между камъни, между керемиди. На пук на всичко. Такава е Е. Запознахме се покрай работата, която върша. Щом я видях за първи път си помислих, че нещо не е в час, но след това, си дадох сметка че наистина е така. Няма как да сложиш в час Е. Тя е извън часове и мерни единици. Няма мерна единица за това,което е тя. Все едно да претеглиш морето. Да преброиш пясъка. Да измериш скоростта на два делфина, които плуват един към друг, защото искат да си кажат нещо важно. Някога калдаръмчетата не цъфват, знаете. Има дни, нищо че са летни, в които слънцето се крие зад облак. Тогава пъпките на цветето остават затворени. Слава Богу, тези дни през лятото са рядкост и цветята в повечето случаи ме радват с отворените си очи. Виждала съм Е неразцъфнала. Усещала съм как вътре в пъпката цветето плаче. Искало ми се е да й кажа, че не е нужно да