Блогът на Янана

Като шестица от тотото. Като „Качете се до шестия етаж, но асансьора не работи“. Като шестица по математика, след дълго учене на формули. Или шестица, написана хоризонтално и се оформя усмивка, като от едната страна, тя е завъртяна, все едно нещо кроиш и точно след секунда, ще ни изненадаш. Като билет за цирк, който струва шест лева за деца. Като смеещ се и плачещ клоун едновременно. Като фокусник, вадещ от цилиндъра си слон. Като три шестици една до друга. Защото всеки е и малко Бог и малко Дявол. Като тези прекрасни и страшни шест години, откакто сме заедно. Въпреки, че аз вярвам и знам, че в хода на времето сме се срещали и преди, но ролите са били сменени. Като събуждане в шест часа сутринта с усмивка и рошава коса, и крак върху главата ми. Като дългите разходки, аз бутам количка, ти си в ръцете ми, защото не ти е хубаво в количката. Като нещо, за което дори и не съм мечтала, не съм знаела, че съществува. Като силата, страха, отчаянието, радостта, като танците,

Аутизмът не свети, мили хора. Той гаси светлината в хората. И в родители и в деца. Най-вече в децата. Усмивките изчезват, сънят не идва, а искаш само да заспиш и да спре детето да се клати, да започне да яде, да проговори, да разбираш какво се случва и къде го боли. Минавате през ада, а остава още толкова много да се свърши... Едно на 39 деца по данни на СЗО в света е в аутистичния спектър. Едно на 39. Едно на 39 семейства е застанало на прага на такова приключение, че малко осъзнават, какво точно се случва с живота им. Единственото, което мога да Ви посъветвам, е НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ! Всяка секунда е важна. Търсете, разпитвайте, отидете до края на света ако е необходимо, защото изход има. Не приемайте това, което Ви казват, че няма лек, че няма подходяща терапия. ИМА! Всяко дете има правото на подходяща среда за развитието си и ако се вземат мерки на време, децата скачат с огромни крачки. И нещо много важно, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ! Аутизмът, може да се контролира. С много труд,

Не съм конфликтна личност, но нещото с което винаги съм в конфликт е задната хрема при сина ми. Тя идва точно когато не ти е до нея, по празници, когато нямаш нищо за хрема у дома, когато ти предстои пътуване...Познато Ви е, нали?! Като младо божоле, с ухание на ацетонов дъх и кашлица, все едно триста орки, пазещи Саурон нощуват в гърлото на хлапето. Тогава, детето е раздразнително. Не иска да сътрудничи нито за капки, нито за соли, нито за веене, весене, ема еса са, за НИЩО..."Дай, мамо да ти сложа спрейче", звучи като все едно "Дай мамо да ти извадя мъдрец без упойка". Всичко до тук е добре познато на майките, нека към целият разкош добавим и един аутистичен спектър от реакции, като клатене, въртене, скачане, пищене. Как някой не е извикал социалните, не знам...Да слагаш капки на аутистичното си дете е постижение, което е достойно за Нобелова награда за мир, биология, химия и литература. Мир, защото всичко започва с преговори и уговорки за подкупи, за

Десетата годишнина в живота на всяко хлапе е преломна. Помня моята, в Балчик, лятото на 1994-та, футбол и много радости. Днес Томас става на десет. Вече е с две цифри възрастта му. Вече е батко. Видял е, изпитал е, минал е през толкова много, но силата на хората до него, са се вплели толкова силно с неговата, че той е станал непобедим. И побеждава всеки ден. Гледа те с теменужен поглед и ти казва, "Абе..., не е толкова сложно, сложното е за вас, дето не ги разбирате тия неща добре, ние батковците знаем по-добре". Минава времето, Томас минава през него, ние се водим по него, като по компас, за да знаем че в тоз живот ако не си спечелил поне една битка, за какво ти е... Томас има доста битки спечелени. И доста ще спечели. Защото е батко, а батковците са за това, да печелят и дават пример. Нещо като каките, ама по-хубаво... Честит да си Томас! Благодаря ти, че си се родил. Благодаря на майка ти и татко ти, че са те създали. Бъди здрав! Бъди и побеждавай. Давай пр

Знаете ги калдаръмчетата. Тези летни цветчета, чиито семенца са колкото солено зърно и които поникнат ли, могат да виреят навсякъде, даже с главата надолу. Между камъни, между керемиди. На пук на всичко. Такава е Е. Запознахме се покрай работата, която върша. Щом я видях за първи път си помислих, че нещо не е в час, но след това, си дадох сметка че наистина е така. Няма как да сложиш в час Е. Тя е извън часове и мерни единици. Няма мерна единица за това,което е тя. Все едно да претеглиш морето. Да преброиш пясъка. Да измериш скоростта на два делфина, които плуват един към друг, защото искат да си кажат нещо важно. Някога калдаръмчетата не цъфват, знаете. Има дни, нищо че са летни, в които слънцето се крие зад облак. Тогава пъпките на цветето остават затворени. Слава Богу, тези дни през лятото са рядкост и цветята в повечето случаи ме радват с отворените си очи. Виждала съм Е неразцъфнала. Усещала съм как вътре в пъпката цветето плаче. Искало ми се е да й кажа, че не е нужно да

*** Днес си говорих с приятелка, която ми разказа за нейното дете: "От няколко дни, той не ме пуска да ида на работа. Седи и ме врънка да не отивам. После, тръгвайки, тича към прозореца и ме гледа, докато отивам към спирката. Обръщам се и махам, той също ми маха с ръка и си мисля, "Боже, ако нищо друго не ми се случи в този живот, това ми стига." *** - Можем ли да оцветим снега в розово?! Попитало детето. - Но, защо?! - Защото бялото е много обикновено. *** Онзи ден, на улицата ни спря възрастна жена. - Извинете, можете ли да ми услужите с някакви стотинки? Сърцето ми спря за миг. За момент си спомних моментите, когато търсихме с майка ми стотинки по шкафовете едно време, преди години. - Разбира се. - Ти, на колко си години?! Жената се обръща към детето ми. - Той не говори още. -Тя го погалва по бузата, "Ще проговори". Малкия протяга ръце и я прегръща и целува по бузата. Давам на

Пиша това, с ясната мисъл, че ще си навлека онзи гняв, който е в пъти по-силен от "гнева на Ахила Пелеев"... От скоро съм майка, от 5 години и от скоро, наблюдавам Майките кърмачки. Това е каста от обществото, която ИСКА на всяка цена да се знае, че те са кърмачки! Често кърмят до 4-5 годишна възраст и това е много важно да се знае от всички! Поради тази причина майките кърмачки се снимат, ходят по манифестации и се събират, за да свещенодействат, а именно да кърмят...Нещо като Масонска ложа, но с храна... Сега майките кърмачки ще кажат, "Само жена, която не е кърмила, може да напише този гневен текст", и може би ще бъдат прави. Да, ядосана съм, защото когато синът ми се роди, имаше проблеми в родилното и не успях да го закърмя, имах някакво количество кърма, но крайно недостатъчно, за да го изхрани. Ето затова, хора около мен, ме караха да се чувствам, не до там добра майка и ми казваха "Нищо полезно не даде на това дете, не го закърми, то ще боледува&qu