07.05.2013-Ден първи
06:00ч., Телефонът ми звъни. Поглеждам, майка ми.
- Ало?
-Добро утро мамо, хайде на добър час, миличката ми (никога не ме е наричала така, явно притеснението е по-голямо от всякога), как си?
-Добре съм, мамо, тъкмо ще ставам ( по-скоро ще направя няколко опита и все някак ще стана със или без помощ от подемна техника)
-Да ми се обадиш, като се събудиш от упойката, а преди това, Стоян нека ми звънне, да каже как е минало.
-Добре, мамо, хайде до после. Ставам, усещам, че и Ичето е станало, рита ме. Мия лице, зъби, слагам малко грим, оправям си косата, премислям, дали не съм забравила нещо...Чантата ми е толкова голяма, че все едно отивам на екскурзионно летуване, а не да раждам.
Ще прескоча детайлите, свързани с подготовката преди операцията, помня всичко по минути. Паметен бе момента, в който ми казаха "Хайде моето момиче, съблечи се гола." Паметна бе разходката ми до операционната маса, като самодива преди Еньовден. Гола, млада, голяма, все едно шест, а не едно бебе нося. Всявах респект с размери, вързаха ме, за да не падна или разлея от масата.
В следващият момент, вече ме събуждаха с думите "Хайде честито, имаш много хубаво момченце!"
Ако трябва да кажа, какво съм чувствала в момента...., думи като радост и възторг не са подходящи....Разбира се, че се радвах и бях нетърпелива да го видя, но това, което изпитвах в самото начало, бе страх, несигурност, хиляди мисли препускаха в главата ми.., за кърмене, къпане, гледане.., най-страшните неща на света.
Казаха ми, че имал следи на недоносено дете...., но когато го видях, той не беше нищо друго освен, малко розово нещенце, толкова близко и толкова непознато, и красиво. Изпитвах респект, все едно стоя пред учител, като едно време.
Интересното е, че аз не усетих силна болка след операцията, станах лесно. Имах чувството, че с ами извадили зъб, а не бебе.
Следваха дни и седмици на опознаване, свикване, време, което си спомням ясно, все едно беше вчера.
Така мина една година. Ден след ден, ние ставахме от едно цяло, двама души, толкова свързани, колкото нищо друго на света. Какво усещам след една година...любов, радост, щстие, страх, несигурност..., но ако трябва да обобщя, всичко, казано до тук, ще кажа, че аз също съм на една година. Родих се на 07.05.2013.
- Ало?
-Добро утро мамо, хайде на добър час, миличката ми (никога не ме е наричала така, явно притеснението е по-голямо от всякога), как си?
-Добре съм, мамо, тъкмо ще ставам ( по-скоро ще направя няколко опита и все някак ще стана със или без помощ от подемна техника)
-Да ми се обадиш, като се събудиш от упойката, а преди това, Стоян нека ми звънне, да каже как е минало.
-Добре, мамо, хайде до после. Ставам, усещам, че и Ичето е станало, рита ме. Мия лице, зъби, слагам малко грим, оправям си косата, премислям, дали не съм забравила нещо...Чантата ми е толкова голяма, че все едно отивам на екскурзионно летуване, а не да раждам.
Ще прескоча детайлите, свързани с подготовката преди операцията, помня всичко по минути. Паметен бе момента, в който ми казаха "Хайде моето момиче, съблечи се гола." Паметна бе разходката ми до операционната маса, като самодива преди Еньовден. Гола, млада, голяма, все едно шест, а не едно бебе нося. Всявах респект с размери, вързаха ме, за да не падна или разлея от масата.
В следващият момент, вече ме събуждаха с думите "Хайде честито, имаш много хубаво момченце!"
Ако трябва да кажа, какво съм чувствала в момента...., думи като радост и възторг не са подходящи....Разбира се, че се радвах и бях нетърпелива да го видя, но това, което изпитвах в самото начало, бе страх, несигурност, хиляди мисли препускаха в главата ми.., за кърмене, къпане, гледане.., най-страшните неща на света.
Казаха ми, че имал следи на недоносено дете...., но когато го видях, той не беше нищо друго освен, малко розово нещенце, толкова близко и толкова непознато, и красиво. Изпитвах респект, все едно стоя пред учител, като едно време.
Интересното е, че аз не усетих силна болка след операцията, станах лесно. Имах чувството, че с ами извадили зъб, а не бебе.
Следваха дни и седмици на опознаване, свикване, време, което си спомням ясно, все едно беше вчера.
Така мина една година. Ден след ден, ние ставахме от едно цяло, двама души, толкова свързани, колкото нищо друго на света. Какво усещам след една година...любов, радост, щстие, страх, несигурност..., но ако трябва да обобщя, всичко, казано до тук, ще кажа, че аз също съм на една година. Родих се на 07.05.2013.
Коментари
Публикуване на коментар