Щастието
Днес видях щастието. Тичаше с бясна скорост по главната в Бургас.
Две руси момченца. Хвърлиха се на врата на млада жена.
Бях забравила, какво е да тичаш, за да прегърнеш някого, а ми беше любимо и често го правих, докато бях дете.
И пред очите ми пак са баба и дядо, чакам ги в Добрич пред театъра, за да гледаме премиера.
Ето ги идват от ъгъла. Няма щастие, сравнимо с това, да прегърнеш някого, към когото си тичал.
Няма по-хубаво от родния край, няма по-хубаво от баба и дядо.
Две руси момченца. Хвърлиха се на врата на млада жена.
Бях забравила, какво е да тичаш, за да прегърнеш някого, а ми беше любимо и често го правих, докато бях дете.
И пред очите ми пак са баба и дядо, чакам ги в Добрич пред театъра, за да гледаме премиера.
Ето ги идват от ъгъла. Няма щастие, сравнимо с това, да прегърнеш някого, към когото си тичал.
Няма по-хубаво от родния край, няма по-хубаво от баба и дядо.
Коментари
Публикуване на коментар